Любен Дилов

Едва ли има по-трудно обяснимо чудо във Вселената от човешкото въображение освен, разби ра се, самата Вселена. Всеобемно, то сякаш по свои си закони е способно да си представя и създава неща, които не съществуват в природата, а с това - и да се изравнява с нея по съзидателна мощ. Когато дивакът се убедил, че ръката му не е достатъчно дълга, за да нанася с изострения камък по-безопасно разстояние убийствени удари, той съобразил, че ако върже камъка на тоягата си, оръжието му ще стане по-могъщо от камъка и тоягата поотделно. Вижда го във въображението си, после го и прекопирва оттам. Така този пръв гений на човечеството се догажда за действието на лоста от първи род, създава и една несрещана в природата връзка, връзката между дървото и камъка. И цялата ни еволюция, за добро и за зло, тръгва в тази посока: да открива законите на природата и да ги впряга в несъществуващи по-рано, изгодни нам взаимоотношения. Вероятно това е накарало и един от най-знаещите хора на епохата ни, Алберт Айнщайн, да заяви, че: „Въображението по-важно от знанието, тъй като знанието винаги е ограничено. Въображението обхваща всичко e на света, стимулира прогреса и е източник на неговата еволюция." Когато на съвременния човек му поомръзнали другите играчки, той си измислил кубчето на Рубик с неговите 88 580 102 706 135 225 088 000 възможни комбинации, изчислени от теоретика на магическия куб Дейвид Сингмастър от Лондонската политехника. Опитайте се да произнесете числото и може би ще усетите до какви измерения се домогва нашият мозък. Но с какво бе потребна на хората тази гениално-идиотска играчка, та така взривно я обикнаха по света? С какво ни се отплаща, след като толкова ефикасно ни губи времето? Същите въпроси, донякъде и със същото основание биха могли да се отправят и към „научната фантастика", заляла планетата по подобен лавинообразен начин. Вярно, учените по-късно откриха някаква полза в кубчето на Рубик - да онагледяват пред ученици и студенти някои математически и физически теории, като теорията на групите, топологическите проблеми и др. Но... по-късно и тази полза съвсем не интересуваше милионите запалянковци, които до несвяст въртяха кубчето между пръстите си. А и фантастиката, струва ми се, човечеството си е създало от сходни неосъзнавани потребности - забавлявайки се, да упражнява рефлексите на ума си, да разширява границите на своето въображение. Създаде си я по тайнствените закони, от които се ражда всяка игра, и едва в наши дни почва да разсъждава дали тя не му носи някаква полза. Исторически никак не е дълъг пътят от каменната брадва с нейния прост утилитаризъм до кубчето на Рубик, но е път, извървян от човешкото въображение със скорост, каквато природата може би не познава другаде в своята еволюция. И е неизменно съпътствуван от фантастичното като изначален подстъп към познанието и като елемент в информационното общуване между хората - от фантастичните приказки край огъня в студената пещера, предназначени да стоплят и душите на слушателите, до модерния фантастичен роман, изграден върху последните прозрения и мечти на науката.