Сидер Флорин

Основното значение на думата НОНСЕНС според английски тълковни, англо-български и англо-руски речници е абсурдни или безсмислени думи и мисли, нелепости, глупости"; обаче по-нататък четем, че НОНСЕНС БУК е „книга, предназначена да забавлява със своята абсурдност" (?), и „книга, която съдържа забавни нелепости" - така е от строго езиковедско и лексиколожко гледище. Според „Енциклопедия британика" ПОЕЗИЯ НА НОНСЕНСА са „хумористични или чуд новато-своеобразни стихове, които се отличават от други забавни стихотворения с това, че не се поддават на никакво логично или алегорично тълкуване. Макар в тях да се използуват често измислени, нищо незначещи думи, те не приличат на безсмислените рими, употребявани от децата при техните игри, понеже в тези думи се долавя известно съдържание. Бих дръзнал веднага да възразя на „Енциклопедия британика", първо, че и детските „римушки“, „броенки" и пр. от детския фолклор също спадат към поезията на нонсенса, и, второ, че в много случаи не в самите думи в тесен смисъл „се долавя някакво съдържание", а цялата синтактична единица благодарение на флексиите, афиксите и свързващите служебни думи (предлози, съюзи и пр.) подсказва дадено логично положение, целенасочено действие. Безспорен е комичният характер на нонсенса. Различни народи възприемат като смешни и забавни разни неща, случки и положения: не говорим ли за френски, английски и друг хумор, а и в една народностна група се открояват местни разлики - у нас има „габровски хумор", шопски хумор" и др. Интересно е определението на английската поезия на нонсенса, дадено от Анемари Шьоне: „Безсмислицата тук не бива в никой случай да се отъждествява с отричане на смисъл. И по-нататък: „Поезията на нонсенса не спада напълно към категорията, която ние в Герма ния определяме във философско-естетичен смисъл като хумор; от друга страна, тя рязко се отли чава от иронията и сатирата, както и от подчертаното остроумие, но и от глупавите нелепици. "1 Английският поет и литературовед Уолтър де ла Мар (1873-1956), писал между другото и в този жанр, също заявява, че „сатирата и пародията сами по себе си са смъртни врагове на нонсенса"2. Не по-малко интересни са и заключенията на Жаклин Флешър, че съществуващата или подразбиращата се в нея последователност е това, което отличава безсмислицата от абсурда, Отклоняването и от последователността е пък това, което отличава безсмислицата от смисле ното“, и още - това сливане на въображението с хумора може лесно да обясни факта, че докато във Франция съществуват отделни примери на нонсенса, той не е станал там част от литературната традиция, както в Англия"3 Може би тъкмо този комизъм заради самия комизъм, без някаква определена отправна точка и насоченост, тази липса на изострен, макар и често пъти скрит подтекст (морализиращ и поучаващ), които сме свикнали да търсим дори и в най-безобидния нашенски виц, да правят поезията на нонсенса по-трудна за възприемане у нас, както е казала това Жаклин Флешър за Франция.

Колкото повече повтаряш това стихотворение, толкова повече се засилва убеж дението, че е било написано на един дъх, без замисляне, бавене, променяне, търсене на някоя друга дума. Чувство, образи, обстановка - всичко се е изляло спонтанно в родилата се спонтанно форма и нищо не е излишно, нищо не липсва: всичко е казано в съвсем късите осем реда. Кратки изявителни изречения с подчертана завър шеност (може би музиковед би определил звученето им като „стакато"), точките със запетая, сложени от автора, действуват повече като точки. Няма нито едно прилагателно, епитет, нищо емоционално, освен една умалителна форма (Vogelein - пти чета или птиченца), нищо „разкрасяващо" - картината еглавно осезаема, слухова, не зрителна. Думите са едносрични и двусрични - само споменатата Vogelein e трисрична и звучат категорично. Това е Гьотевата наричана по традиция, Нощна песен на странника", всъщност озаглавена от самия него „Ein Gleiches" („Още едно такова") като ново претворяване на основната мисъл в предидущо стихотворение, което именно носи заглавието, Wanderers Nachtlied". Това не е единственият случай, когато след написването на една творба Гьоте написва втора, където се повтаря една от основните теми на първата. Такива „рожби на рожбите" той е озаглавявал така. Имаме например „Beherzigung" („Раздвоение"), последвано също от Ein Gleiches" както в нашия случай („Feiger Gedanken, Bangliches Schwanken"), има „Cophtisches Lied" и Ein anderes“ („Още едно") и друго „Ein anderes“ („Musst nicht wiederstehn dem Schicksal“), написано след Memento" (Kannst dem Schicksal wiederstehn"). Това недвусмислено потвърждава в обширното си проучване и Д. Герхард.

В края на 40-те и началото на 50-те години правих опити да превеждам български стихотворения на английски, а дори се осмелявах да публикувам зрели-недозрели плодове на опитите си. Исках да докажа, че в подобни преводи може да се запази и българското стихосложение (прозодия). По онова време, доколкото ми бе известно, преведено на английски е имало само началото на „Кървава песен" от Пенчо Славейков (във връзка с предлагането му за Нобелова премия), а доста покъсно - няколко народни песни, преведени от Рувим Маркам в книгата му „Мeet Bulgaria" („Запознайте с България"); по-после се научих и за Ботевото „На прощаване", преведено от Елизабет Минкова, майката на проф. Марко Минков. се Първият мой стихотворен превод на английски беше Вазовото „Когато бях овчарче" (1946). След това се замъчих над „Де е България?", пак от Вазов. Началният стих „Питат ли ме де зората..." ми се удаде съвсем лесно - If they ask me where the sunlight..." - и аз не се замислих защо. Обаче ми прозвуча и някак твърде познат, като повторение на нещо много пъти чуто и казвано. И пак, без да зная защо, промених глагола „ask" на „query". Този превод, добър или лош, излезе в сп. „Free Bulgaria" (1947). Горе-долу по същото време бях започнал да посвещавам крадени минути на споменатата по-горе поема на Лонгфелоу „Песни за Хайауата" - една още ученическа мечта. Съвършено ненадейно за самия себе си един ден съпоставих моя английски превод на първия стих от Вазовото стихотворение с моя бъл гарски превод също на първия стих от поемата на Лонгфелоу, който на свой ред дума по дума съвпада с английския си първообраз: