Знаел ли е Вазов английски?

В края на 40-те и началото на 50-те години правих опити да превеждам български стихотворения на английски, а дори се осмелявах да публикувам зрели-недозрели плодове на опитите си. Исках да докажа, че в подобни преводи може да се запази и българското стихосложение (прозодия). По онова време, доколкото ми бе известно, преведено на английски е имало само началото на „Кървава песен" от Пенчо Славейков (във връзка с предлагането му за Нобелова премия), а доста покъсно - няколко народни песни, преведени от Рувим Маркам в книгата му „Мeet Bulgaria" („Запознайте с България"); по-после се научих и за Ботевото „На прощаване", преведено от Елизабет Минкова, майката на проф. Марко Минков. се Първият мой стихотворен превод на английски беше Вазовото „Когато бях овчарче" (1946). След това се замъчих над „Де е България?", пак от Вазов. Началният стих „Питат ли ме де зората..." ми се удаде съвсем лесно - If they ask me where the sunlight..." - и аз не се замислих защо. Обаче ми прозвуча и някак твърде познат, като повторение на нещо много пъти чуто и казвано. И пак, без да зная защо, промених глагола „ask" на „query". Този превод, добър или лош, излезе в сп. „Free Bulgaria" (1947). Горе-долу по същото време бях започнал да посвещавам крадени минути на споменатата по-горе поема на Лонгфелоу „Песни за Хайауата" - една още ученическа мечта. Съвършено ненадейно за самия себе си един ден съпоставих моя английски превод на първия стих от Вазовото стихотворение с моя бъл гарски превод също на първия стих от поемата на Лонгфелоу, който на свой ред дума по дума съвпада с английския си първообраз: