Вазов в Букурещ

Темата не е нова. Мнозина изследователи са се спирали върху ролята на Румъния, и по-специално на Букурещ като определящ фактор, като културно-историческа среда за формиране и развитие на таланта на големи наши поети, писатели и публицисти през Възраждането. Проучван е с подчертан интерес и творческият и жизнен път на Вазов в Румъния и Букурещ. Но М. Цанева говори преди всичко за първото отиване на Вазов в Румъния, като го смята по-важно като начален тласък и посока на въздействие на емигрантската и румънската литература и публицистика върху темите и идейно-емоционалното съдържание на Вазовата поезия. В. Вълчев е обърнал внимание на една важна биографична подробност - Вазовата дейност като член на Българското централно благотворително общество (БЦБО). М. Арнаудов е почти изчерпал темата, но само до появяването на сбирката „Пряпорец и гусла", до стихотворението „Към Европа". А що се отнася до изследванията на П. Христофорова, те не са издържани убедителни, защото се търсят преди всичко въздействия от формално естество. Така че темата не е изчерпана, остава широко място, за да се проучи въпросът, как Вазов в Букурещ има възможност да следи отблизо във всичките му подробности отношението на международното обществено мнение към българския въпрос през ония исторически години 1876-1877 на героичния възторг и трагичния разгром на Април ското въстание; удивителния скок на Ботев в безсмъртието; действеното състрадание на хуманна Европа към жертвите на „българските ужаси"; възмутителния цинизъм на ръководителите на европейската дипломация, които оневиняват жестокостите на мюсюлманския фанатизъм и се стараят на всяка цена да запазят ненакърнена целостта на Османската империя; лицемерните опити за реформи и смяна на ръководителите на отживялата феодална империя, за да бъдат осуетени усилията на великите сили да наложат някакви административни и политически промени в населяваните от българи територии; надеждите и разочарованията, възторзите и горчилките, свързани със Сръб ско-турската война, с участието на български доброволци в сраженията и с отноше нието на сръбските власти и вестници към тях; и най-сетне, все по-голямата увереност неизбежната освободителна война на братския руски народ, нейното съдбоносно обя вяване, започване и победоносен ход.