Букурещ

Седмият международен конгрес по есте тика ще се състои в Румъния през август - септември 1972 г. под председателството на Марсел Брязу. Международният комитет, който го организира, има желание да се избере широка обща тема, за да бъдат представени на конгреса колкото се може повече тенденции и проблеми от съвременните търсения на естетиката. Предлага се един пред варителен списък от теми: АКТУАЛНИ ПРОБЛЕМИ НА ЕСТЕТИКАТА Естетическото възпитание в съвременния свят (изкуствата, критиката, публиката). Естетиката, теоретичното и практическото преподаване на изкуствата. Критерии за естетическата оценка. Смисъл на съвременното развитие на изкуст вата. Нови методи за доближаване до изкуството (кибернетика, структурализъм, социология, експериментални методи и др.) „Смъртта на изкуството". „Красивата природа" днес. Приносът на Азия и Африка в естетиката. Исторически измерения на естетиката и на изкуството. Естетика на градското обкръжение. Този списък се публикува от много спи сания в различни страни с молба към чи тателите да изкажат своите предпочитания или интереси. Чрез подобна анкета между народният комитет иска да определи темата на конгреса, която да бъде актуална и да привлече колкото се може повече научни работници.

Социалистическите идеи проникват твърде рано в Румъния, макар че капиталистическите отношения в тази страна се развиват бавно и мъчително поради политическата зависимост от Турция, зависимост, от която се избавя едва след Руско-турската война от 1877-1878 г. Значителните остатъци от феодализма в румънското село, което има превес в социалноикономическия живот на страната, сравнително слабото развитие на градската буржоазия, която проявява склонност към компромиси с феодалната класа, и слабото развитие на проле тариата обуславят проникването преди всичко на западните дребнобуржоазни утопически уче ния и на руския народнически социализъм. Заедно с тях още през втората половина на XIX в. проникват и идеите на научния комунизъм на Маркс и Енгелс. Първата организирана пропаганда на социалистически идеи, насочена към създаване на политическа организация за борба срещу експлоататорите на народа, започва през средата на 70-те години чрез тайните социалистически кръжоци, които се появяват най-напред в Яш и малко по-късно в Букурещ, Плоещ и другаде. Създаването и укрепването на тези кръжоци е във връзка до голяма степен с пристигането в Румъния на няколко руски революционери народници, кои то се установяват тук със задача да организират прехвърляне на нелегалната руска литература през границата. Тези дейци са: Николай Петрович Зубку-Кодряну, Николай Константинович Судзиловски-Русел, Константин Доброджану-Геря, Замфир Константинович Арборе-Рали и др. Молдавци по произход, те заработват с голяма енергия всред румънската младеж, така че през следващото десетилетие вече може да се говори за активно социалистическо движение Румъния. Като негова първа ярка проява румънската историческа наука посочва организираното през 1881 г. в Яш чествуване на годишнината от Парижката комуна. B Появата на първите социалистически кръжоци в Румъния съвпада с нова политическа криза на Балканския полуостров, с въстанията в Херцеговина и България, които предиз викват Руско-турската освободителна война, и тези значителни исторически събития слагат отпечатък върху тяхната дейност. Преди всичко се установява контакт между дейците на руското подполие и българското революционно националноосвободително движение, в което най-пред ставителната фигура в момента е революционерът-поет и публицист Христо Ботев. B С името на Н. П. Зубко-Кодряну е свързано възникването на първите социалистически кръжоци в Румъния и началото на организираното разпространение на социалистическите идеи столицата на страната. Зубку-Кодряну умира съвсем млад, на 26 години, в далечно градче на Северна Румъния, където се скрива от преследванията на тайните агенти на царската руска полиция.

В продължение на повече от месец в румънската столица тържествено бяха чествувани стогодишнината от Априлското въстание и от гибелта на Ботев. Румънската културна общественост със съ действието на нашата страна изрази почитта и преклонението си пред личността и делото на поета-революционер и пред величавия подвиг на българския народ в дните на неговата Априлска епопея. Различни по рода си инициативи доказаха вниманието към скъпите за бъл гарския народ дати. Оше в края на миналата година в рамките на сесията на българо-румънската комисия по история се състоя симпозиум, а на 19 май т. г. в Букурещ бе организирано тържествено събрание, посветено на Априлското въ стание, с участието на акад. Сава Гановски, проф. Константин Велики и на румънския поет Виктор Тулбуре. Излож бата, посветена на въстанието, се отличаваше с богатство и разнообразие на ма териалите. Румънският печат, радио и Телевизия отразиха този паметен момент от историята на България. Направени са много научни публикации от проф. К. Велики, щ. Монтяну и др. Румънската българистка Елена Сюпюр заедно с Марина Младенова подготвиха извънредно интересно издание на отзивите в румън ския печат около подготовката, избухва нето, смисъла и значението на въстанието. Книгата със своя документален материал, подробен коментар и разяснителни бележки е вече в ръцете на българския читател и представлява интересен принос за нашата наука. Тържествата, свързани със стогодиш нината от смъртта на Христо Ботев, бяха естествено продължение на отношението към подвига на априлци. На 21 май заедно с откриването на изложбата „Сто години от гибелта на Ботев" бе почетена паметта на великия революционер с литературна вечер, на която говориха секретарят на СРП Йон Хобана и поетът Виктор Тул- буре, присъствува делегация на СБП начело с Н. Зидаров. На 18 юни в Браила бе организирано събрание от Национал148 ния съвет на мира с докладчик проф. К. Велики. Едни от най-ярките манифестации на трайния интерес към живота и делото на Христо Ботев в румънската страна бяха трите научни сесии в Букурещ и Крайова. На 8 юни Академията за социални и политически науки и Балканският институт в Букурещ организираха научна сесия, посветена на знаменитата годиш нина. В своето встъпително слово акад. проф. М. Берза обърна внимание на връзките, които съществуват между бъл гари и румънци от дълбока древност до наши дни. На фона на многовековната Дружба той очерта ролята и значението, което имат Априлското въстание и животът и личността на Христо Ботев както за българския, така и за румънския народ. Обръщайки внимание на гостоприемството на румънската земя за бъл гарската емиграция по време на османското иго и на факта, че Ботев се осъ ществява като мислител и личност в Ру мъния, акад. Берза отбеляза, че той принадлежи не само на българския, но и на Румънския народ, като покорява с ус трема на младостта си, с извисяването си чрез саможертвата, чрез силата на своята мисъл и перо. Именно с това той е сроден с живота и делото на М. Еминеску, който твори в една и съща епоха и който е овладян от същия стремеж към абсолютното. Животът и делото на Ботев и Еминеску са дълбоко сродни и с това, че стават изразители на най-съкровената същ ност на своите народи, като издигнаха националните идеали и стремежи чрез силата на своята поезия до висотата на едно общочовешко звучене. Акад. П. Динеков проследи ролята и значението на Хр. Ботев в историята на българската литература и култура. „Идео логията на Ботев" - това беше основната тема на доклада на проф. Ив. Унджиев. На широкия обществен и политически фон на Ботевата дейност, както и във връзка с основните идейни движения на ХІХ в. проф. Унджиев проследи най-характерните особености във възгледите на Ботев.

В пространното си изследване за Йовков Иван Сарандев задава „законния" въпрос: „Какви познан ства и връзки поддържа (Йовков) с румънски журналисти, писатели и колеги от дипломатическото тяло през периода 1920-1927 г. като легационен чиновник в Букурещ. Авторът изразява мнение, че тези седем години не е могло да минат „без лични връзки и познанства", дори се позовава на един при мер в писмо до Владимир Василев от 24 септември 1923 г., в който Йовков споменава за главен инспектор на Министерството на науката и вероизповеданията, без обаче да съобщава името му. И Сарандев до бавя, че от известните документи и мемоарни свидетелства никъде не е споменато име на румънски жур налист, писател или общественик, с които да е в близки контакти и приятелски отношения" НЕМ Това заключение е непълно и спорно. Йордан Йовков е имал малко приятели дори в България, макар че още приживе е високо ценен и уважаван писател от мнозина, а през последното, най-плодоносно десетилетие в София приятелите му намаляват още и той - усамотеният, вглъбеният в себе си творец, отбягва посещения, приеми, тържества, кина, теагри, дори и някои епизодични срещи, за да не се от късва от размислите си върху съдбата на своите герои. Такива са установените факти в досегашните докумен тални свидетелства. CPJ Но ако прочетем внимателно спомените на Христо Капитанов за Йордан Йовков в Букурещ, извадки от които цитира и Иван Сарандев, ще установим, че срещи и познанства е имало и не е могло да мине без тях: „Често ме питат къде живея, не могат ли в дома ми да изпратят някои книги, списания или специални вестници." Това подсказва, че са създадени взаимоотношения, че е имало срещи с румънски журналисти и писатели, дори„чести", водени са разговори, макар че Йовков скрива от неудобство домаш ния си адрес, за да не накърни националното ни достойнство, тъй като живее в мизерни условия", дори и слугинските стаи в Букурещ са по-уредени от неговата. В този спомен на Христо Капитанов има и дру ги важни аспекти: ... аз работя в легацията, сътрудник съм по печата, влизам във връзка с румънското външно министерство, запознавам се с разни журналисти и редактори, някои от тях идват в легацията, канят ме на срещи... Някои искат да дружим, да се сближим. Това е напълно в реда на нещата..." Дали Йовков отказва на всички? И възможно ли е това? Изчерпателен отговор на този въпрос в историяга на българската литература още няма. Там е установена „версията" по Йовкови писма и споменни свидетелства на негови съвременници, че животът му в Букурещ протича в „стереотипа от легацията у дома и от дома в легацията, и че знае само едно - чиновническата си работа. Йордан Стратиев също подчертава, че в Букурещ Йовков живее усамотено и няма подходяща среда.

Темата не е нова. Мнозина изследователи са се спирали върху ролята на Румъния, и по-специално на Букурещ като определящ фактор, като културно-историческа среда за формиране и развитие на таланта на големи наши поети, писатели и публицисти през Възраждането. Проучван е с подчертан интерес и творческият и жизнен път на Вазов в Румъния и Букурещ. Но М. Цанева говори преди всичко за първото отиване на Вазов в Румъния, като го смята по-важно като начален тласък и посока на въздействие на емигрантската и румънската литература и публицистика върху темите и идейно-емоционалното съдържание на Вазовата поезия. В. Вълчев е обърнал внимание на една важна биографична подробност - Вазовата дейност като член на Българското централно благотворително общество (БЦБО). М. Арнаудов е почти изчерпал темата, но само до появяването на сбирката „Пряпорец и гусла", до стихотворението „Към Европа". А що се отнася до изследванията на П. Христофорова, те не са издържани убедителни, защото се търсят преди всичко въздействия от формално естество. Така че темата не е изчерпана, остава широко място, за да се проучи въпросът, как Вазов в Букурещ има възможност да следи отблизо във всичките му подробности отношението на международното обществено мнение към българския въпрос през ония исторически години 1876-1877 на героичния възторг и трагичния разгром на Април ското въстание; удивителния скок на Ботев в безсмъртието; действеното състрадание на хуманна Европа към жертвите на „българските ужаси"; възмутителния цинизъм на ръководителите на европейската дипломация, които оневиняват жестокостите на мюсюлманския фанатизъм и се стараят на всяка цена да запазят ненакърнена целостта на Османската империя; лицемерните опити за реформи и смяна на ръководителите на отживялата феодална империя, за да бъдат осуетени усилията на великите сили да наложат някакви административни и политически промени в населяваните от българи територии; надеждите и разочарованията, възторзите и горчилките, свързани със Сръб ско-турската война, с участието на български доброволци в сраженията и с отноше нието на сръбските власти и вестници към тях; и най-сетне, все по-голямата увереност неизбежната освободителна война на братския руски народ, нейното съдбоносно обя вяване, започване и победоносен ход.