Апокрифно-богомилско влияние в източнородопската фолклорна проза

Въпросът за взаимоотношенията между апокрифната и богомилската литература, от една страна, и фолклора, от друга, има вече стогодишна история. Той е поставен още от М. Драгоманов в първата книжка (а по-късно продължен и в другите) на Сборник за народни умотворения при изследването на българските легенди. По-късно Й. Йовков, изследвайки богомилските книги и легенди, обоснова не само връзката им с апокрифите, но потърси отражението им и във фолклора. Цв. Романска изследва влия нието на един от най-популярните апокрифи - „Ходене на Богородица по мъките" - в народнопесен ното творчество. Преди десетина години Д. Петканова се зае с по-цялостно изследване на връзката на апокрифите със старата българска литература и с фолклора, В книгата си „Апокрифна литература и фолк лора освен особеностите тя изследва и взаимното влияние между фолклора и апокрифната литература, посочва мотиви и образи от апокрифните прозаични творби, намерили място в българската приказна и не приказна проза. Отделни проблеми на отношението между апокрифната литература и фолклора са наме рили място в изследванията и на други учени - старобългаристи и фолклористи. Влиянието на апокрифите върху богомилските идеи, а оттам и върху богомилската литература от давна е доказано и не буди съмнение. От друга страна, един от източниците на апокрифите, възникнали на българска почва, стават богомилските идеи. Ето защо правомерно ще бъде в източнородопската фолк лорна проза да търсим апокрифно-богомилско влияние. При всички случаи тук ще имаме работа с ло кални варианти на широкоизвестни сюжети, образи и мотиви. Задачата на изследването се усложнява не само от разстоянието на времето, но и от това, че по време на турското робство населението в ре гиона е било подложено на асимилация, поради което във фолклора се забелязват наслоявания от исля ма. Във връзка с тези факти нараства и значението на подобно изследване - то би довело до интересни изводи.