Данчо Господинов

Между многобройните въпроси, които занимават изследователите на „Житие и страдания грешнаго Софрония", два безспорно принадлежат към основните. Първият - защо и за кого е написано Житието, какви са мотивите и целите на автора му и кой е неговият предвиждан (интенционален) читател. И вторият - как е написано Житието, с какви средства е осъществен замисълът. Дали Софроний е имал за образец конкретни произведения, или само е следвал общите правила на утвърдени жанрове? Или пък изблик на неосъзната дарба под перото му спонтанно се е появила напълно оригинална творба, която бележи възникването на нов, съвсем непознат за книжнината ни тогава жанр и с това дава основание да бъде смятана за един от основните жалони на Границата между средновековната и новата българска литература. B Броят на публикациите, които в една или друга степен засягат тези въпроси, e никак не е малък и ако отново ги поставяме, то е защото предложените досега отговори, разглеждани поотделно или в цялост, трудно могат да бъдат приети за убе дителни. Дълбоката неудовлетвореност, породена от внимателното им проучване, естествен подтик за търсене на нови решения. То би трябвало да започне с анализ на наличните мнения и хипотези, който да разкрие причините за тяхната неприемливост и същевременно да отсее онези техни елементи, които една нова изследователска инициа тива би могла да използува. Тази неизбежна деструктивна фаза е необходима предпоставка за изпълнение на основната, конструктивна цел - описанието и обосноваването на няколко нови междинни хипотези, чрез които да се достигне до едно крайно (без претенции за окончателно) решение. „Предварителният анализ е наложителен и поради обстоятелството, че обект на изследване е творба с дълга критическа история, обле пена" с всички стари еднозначни прочити, т. е. творбата в комплекса на авторитетните текстове за нея. Ето защо синтетичните късни прочити по неизбежност съдържат в началото анализа на всички тези предишни критически текстове или обобщават мне нието си за тях. Може да се каже, че възвръшайки многозначността на творбата, този прочит ни освобождава от тях. Синтетичният късен прочит на „Житие и страдания грешнаго Софрония" е все още далечна задача, което не ни освобождава от задължението постепенно да създаваме условията за неговото осъществяване. Разбира се, могат да възникнат съмнения относно действителната значимост на разглежданите въпроси. Не е ли търсенето на авторския замисъл една дискредити рана практика, не води ли то до изпадане в интенционалната заблуда“, която според У. Уимзът и М. Биърдсли трябва да бъде преодоляна, защого замисълът или наме рението на автора не са нито пригодни, нито желателни като стандарт

Новата книга на известния руски медие вист Арон Гуревич бележи поредния етап в еволюцията на неговите научни търсения. За почнал сте стандартни изследвания за социал но-икономическите отношения в страните от Северна Европа през Ранното средновековие, той постепенно се насочва към т. нар. антропологически ориентирана история, чиято главна задача вижда във възсъздаване на образите на света, присъщи на различни епохи и културни традиции. По този начин се създава візможност за реконструиране и на субективната реалност, която е била сдържание на сізна нието на хората от изследваната епоха и е определяла същността и стила на нейната кул тура. Теоретическа рефлексия на тази еволю ция са неговите статии в сп. „Вопросы философии" - „Историческая наука и историческая антропология" (1988, № 1) и „Социальная ис тория и историческая наука" (1990, № 4), в чийто контекст по-добре може да бъде разбра на и последната му книга. Практическите дей ствия на Гуревич обаче далеч изпреварват тео ретическите му размишления - първата сті п ка по избрания нов пат е направена още през 1972 г. с книгата „Категории средневековой культуры". Тя заслужено получава висока оцен ка, но авторіт и не е доволен от резултата, тій като прест здадената картина на средновековния духовен свят (ментален универсум, според терминологията на Гуревич) отразява представите само на малобройната образована прослойка. Така книгата остава в руслото на тази научна традиция, която имплицитно прие ма, че историята на културата по своята с щ ност е елитарна - твори се и е достояние само на малцина избраници.

The paper consists of analysis of Ivan Shishmanov’s approach and contribution to the exploration of the Bulgarian national revival age. The analogy between the European Renaissance and the Bulgarian national revival, deeply rooted in the disciplinary matrix of contemporary researchers, is here rejected as inappropriate. Instead, the paper suggests the processes in the Bulgarian society and culture during the 18th and the 19th century to be examined in the context of Early Modern period and to be interpreted without borrowing concepts and patterns elaborated in the researches of rather different historical material.