Илка Иванова

Драмата на Петко Тодоров Змейова сватба", както и всяка от предишните му пиеси предизвиква оживена полемика сред интелектуалните среди в началото на века. Специално върху тази пиеса д-р Кръ стьо Кръстев пише няколко статии. Студията му „Драмата „Змейова сватба" и безсилието на нашата критика", която предлагаме на вниманието на читателите, не е публикувана в сп. „Демократически преглед", каквото намерение е имал критикът, и се съхранява в Научния архив на БАН. Както се раз бира от началото й, тя е написана вероятно немного след публикуваната статия на д-р Кръстев във в. „Напред" - през 1911 г. В известен смисъл студията е продължение на темата „Змейова сватба" и българската критика. При влякъл Петко Тодоров в кръга „Мисъл и съдействувал за естетическото му развитие, д-р Кръстев разбира, цени творчеството му и не е безразличен и към неговите критици. В „Драмата „Змейова сватба" и безсилието на нашата критика" той обосновава задълбочено и аргументирано основните идейно-есте тически насоки на пиесата, търси връзката й с цялостното творчество на писателя. И в тази студия д-р Кръстев отново ще обърне внимание върху специфичното предназначение и позициите на художествената критика, подчинявайки размишленията си на амбицията за интелектуализирането на духовния живот у нас, за създаване на условия за изява на различни, непознати дотогава Идеи и художествени насоки. Отправна точка за д-р Кръстев е схващането, че като цяло съвременната критика не само не е в състояние да оцени творчеството на П. Тодоров, но и изобщо такъв тип литература. За д-р Кръстев „Змейова сватба" е израз на ново, самобитно схващане за живота и отноше нията между хората. Той е един от първите и от малкото критици, вещи тълкуватели и интерпретатори на драмите на Петко Тодоров, способни да направят професионален критически анализ. Редица от оцен ките му са точни и не могат да бъдат оспорвани и днес. В борбата си за Петко Тодоров д-р Кръстев всъщност води борба за нови естетически ценности, за идеи, които кореспондират с духа на новото столетие, изпреварват интелектуалното развитие на на цията в онези години. Неговите разсъждения съдържат обобщения и изводи с непреходна стойност обогатяват критическото мислене и на следващите поколения изследователи. Както още Спиридон Казанджиев отбелязва, духът на неговата критика е духът на философско-естетическо и естетическо съзнание". Позициите на д-р Кръстев по отношение драмите на Петко Тодоров откриват перспектива на критическото съзнание в усвояване на новите насоки в развитието на българската литература.

И приживе, и след смъртта на Петко Тодоров неговото драматургично наследство е подложено на крайни оценки. Страстите и увлеченията на различни поколения, на отделни критически индиви дуалности се разразяват както по повод отделни пиеси на писателя, така и по отношение на цялото му драматургично творчество. Критическото наследство за Петко Тодоров е неравно. В него есте ствено играят роля личните вкусове, групите, теченията, към които принадлежат отделните кри тици, естетическите позиции на всеки един от тях. Отзивите, рецензиите, статиите за драмите на П. Тодоров са израз на разнопосочната система от възгледи, в които се очертава сложното и проти воречиво отношение към една драматургия, в която настъпва смяна на драматургичната концепция и изразните средства. Днес ние отиваме оттатък елементарното признаване или отричане, изправяме се пред все посложни проблеми, свързани с това драматургично наследство. Като проследяваме критическите съображения, пренебрегвайки несериозните, подхвърлените реплики, плод на лични амбиции, на нетворчески позиции, на „частни" вкусове, нас ни интересуват онези становища, в които има нещо повече от личен вкус и пристрастия, критически съждения, които по повод Петко-Тодоровата драма засягат най-чувствителните страни от българското литературно развитие, засягат въпроса за пътищана българската драма, за възможностите й. Като се проследяват по-подробно интерпретацията оценките на различните аспекти на драматургията на П. Тодоров, като се обръща внимание на някой на пръв поглед незначителен критически акт, всъщност се набелязват и тенденции критическото мислене за развитието на българската драма. та И И B За причините, които пораждат такъв тип творчество, съвременниците дават различни обяснения- противоречиви, често пъти неясни, но тези причини с времето като че ли стават по-лесно обясними, по-ясно формулирани дори и от един и същ критик. Явно подобни въпроси изискват точни решения при по-голяма дистанция на времето. И смисълът на сегашното изследване на критическото наслед ство за драматурга П. Тодоров е и чрез него да се определи значението на този творец в театралната история.