Влъчко Кунчев

Изказванията на Г. Димитров за литературата и изкуството, неговите оценки за културните прояви в художествения ни живот не са случайни и изолирани. Те се определят от голямото значение, роля и специфична обществена функция на изкуството. За Г. Димитров е характерен тънък усет за историческото своеобразие на художествените явления. Затова той винаги се насочва към проблемите, изникнали с най-голяма острота от хода и развитието на обществото. Например: мислите му за надследството, осветени в доклада на VII-ия конгрес на Коминтерна, са образец на творчески конкретноисторически подход. А това безспорно имаше особено важно значение не само за вярната насока в политиката на партиите по този въпрос, но стана и широка платформа за обединението на честните таланти в целия свят в защита на културата против варварството на фашизма и фалшификацията на наследството.

Белински пише, че миналото ни помага по-добре да разберем настоящето и ни подсказва бъдещето. Като абсорбираше народностните тенденции в художественото наследство и отразяваше новите явления в действителността, литературата ни в първите години след Девети септември проправи пътя за покъсните художествени върхове на съвременното ни художествено творчество. Естествено, тя проявяваше редица исторически особености - носеше печата на всестранния подем, дишаше с патоса на емоционалния показ, прибягваше към плакатно изображение на масовия ентусиазъм. Тя има и значителни завое вания. Художествени произведения от онова време и днес ни вълнуват със своята гражданска сила, станала плодотворна традиция в литературата ни. Те ни завладяват със своя активен, действен, революционен хуманизъм. Литературата от тези години и в областта на художественото майсторство е пример, който може да бъде подражаван и в дните на нашето съвремие.

Георги Димитров остави трайна следа в развитието на марксизма-ленинизма, творческата разработка на марксисткоц-ленинските естетически принципи. Естетическите възгледи на големия син на България могат да бъдат разбрани само като част от общата марксическа концепция за изкуството, нейно продъл жение и обогатяване. Същевременно името на Георги Димитров е непосредствено свързано с прилагането на ленинските идеи, с ленинския етап в нашето револю ционно движение. Под влиянието на Ленин се формират и естетическите разби рания на талантливия български революционел през 20-те и 30-те години. Ето защо ние ще се опитаме да разкрием как се формират ленинските възгледи на Г. Димитров и каква е ролята на ленинските естетически идеи за насочване на прогресивния художествен фронт у нас. При това в изследването си ще използуваме и новооткрити изказвания и статии на Г. Димитров по естетически проблеми, съхранявани в Централния партиен архив, а също така писма на све товноизвестни майстори на художествената култура до него, в които те говорят за естетическите принципи, които той отстоява.

Подобни книги за литературните взаимоотношения събуждат у читателя понякога противоречиви мисли и оценки, защото твърде често в тях преобладава описателството, роб ското преклонение пред фактите, а безкрилата емпирична регистрация на документи, сами по себе си ценни, понякога заменя изследо вателското мислене на литературния историк. Нерядко изучаването на своеобразието на литературния процес в националните литератури или на самобитността на отделните художници на словото отстъпва място на еклектическото уподобяване и типологи зиране на ра