Литературата и новата действителност (1944-1949)

Белински пише, че миналото ни помага по-добре да разберем настоящето и ни подсказва бъдещето. Като абсорбираше народностните тенденции в художественото наследство и отразяваше новите явления в действителността, литературата ни в първите години след Девети септември проправи пътя за покъсните художествени върхове на съвременното ни художествено творчество. Естествено, тя проявяваше редица исторически особености - носеше печата на всестранния подем, дишаше с патоса на емоционалния показ, прибягваше към плакатно изображение на масовия ентусиазъм. Тя има и значителни завое вания. Художествени произведения от онова време и днес ни вълнуват със своята гражданска сила, станала плодотворна традиция в литературата ни. Те ни завладяват със своя активен, действен, революционен хуманизъм. Литературата от тези години и в областта на художественото майсторство е пример, който може да бъде подражаван и в дните на нашето съвремие.