Амелия Личева

«С първото раждане се ражда и самата майка, защото отсега нататък тя е друг човек: чувства се завършена като родово същество, живяло със съзнанието за едно предназначение, дадено И от природата, и най-после изпълнено. Първото раждане тя посреща като себепостигане.» (Константин Гмъбов, Човекът чужденец) А дали се ражда и като жена (или това вече И се е случило), е друг въпрос. Още повече че именно въпросът за дефинирането на жената като жена все още е ключов и все още е нерешен (а и едва ли ще бъде) в съвременния теоретичен феминизъм. И все пак, ако продължим да се вслушваме в Константин Гълъбов, пък и не само в него, то отговорът на нашето питане би бил по-скоро «да» - «да», доколкото жената според Гълъбов е повече майка, отколкото каквото и да е друго; «да», доколкото тялото на майката, територията, която то чертае, бележи по някакъв начин възможната специфично женска зона по отношение на езика и «да», доколкото в днешната ни цивилизация представянето на «женското» е изцяло погълнато от понятието за майчинството. Или, казано този път и с думите на Юлия Кръстева (Stabat Mater- in: Kristeva, J. Tales of Love, New York, р. 234): «Ако не е възможно да се каже какво е жената (без да поемем риска да се лишим от нейната различност), може би било иначе с майката, доколкото това е единствената функция на «другия пол», на която определено може да се припише съществуване.» И всичко това изглежда наистина някак си нормално, тъй като именно раждането е един от ·главните козове в ръцете и на някои съвременни феминистки, предоставящ им възможност непрекъснато да напомнят и отстояват женската различност ... Като в същото време - нека не забравяме - въпросният коз чудесно се експлоатира и от мъжете: веднъж- като знак за тяхното превъзходство, измерващо се с изземването ако не на самата идея за раждане, то най-малкото - с установяването на фактическо господство над роденото и неговия живот. Какво по-точно имам предвид ... Ако е ясно, че днес митовете за буквалното «мъжко» раждане - като се почне от тези за Зевс, християнския бог и пр. богове, създатели на битие

Има винаги различие между погледана оня, който вътре, на стоящия отвън, встрани. Това, разбира се, баналност, но ми се иска върху нейната очевидност да построя (оправдая) кратките си беле.жки за Института по литература.Вероятноне зная много неща за Института- за неговата история (годината на създаването му - 1948, ми изглежда по-приветлива за идеологическо, отколкото за истинско хуманитарно начинание), за принципите му на работа, за проектите му пр. Онова, което зная, са познанства, впечатления, книги. Всички те ми дават представа - съвсеl\1 фрагментарна, но способна по своему да се прибере под названието Институт по литература. Нека да опитам, маниер, подсказан ми от едно писание на Жорж Перек, чрез спомените.