Росица Матева

На 21 и 22 октомври 1986 г. в До ма на хумора и сатирата в Габрово се състоя научна конференция на тема „Ху мор и сатира - традиция и съвремен ност", организирана от Института за ли тература при БАН и Дома на хумора и сатирата. Досега така конкретно и изця ло като тема хуморът и сатирата са разглеждани на Националната конференция по проблемите на хумора и сатирата през 1974 г. и на проведената в рамките на Биенале 85 - Габрово конференция по същите проблеми. Вижда се колко страни от българския смях очакват ос ветляване. Още има творци, за които трябва да се каже повече, и явления, които да получат правилна трактовка в контекста на конкретната общественополитическа обстановка. Конференцията бе открита с всъпи телно слово от з. д. к. Стефан Фърту нов - директор на Дома на хумора и сатирата. Тук е мястото да отбележа, че тази инициатива трябваше да получи повече гражданственост и обществен ре зонанс, като заслужена оценка за висо кия професионализъм и чувство за отго ворност на докладчиците. Но и при тази камерност двата дни се превърнаха в светли празници на духа. Самият смях - „смисленият, увличащ смях" (по думите на з. д. к. проф. Гочо Гочев във въвеж дащия му доклад „Смехът на българи на") предизвиква активност на духа, на критичното ни чувство, съпоставка на до бро и зло. Г. Гочев проследи историята на българския смях главно в комеднографията и театъра. Изтъкна се характерното за българския смях: „извиращ от светлата човешка същност, с благородни мотиви, дълбоко демократичен, убийствен за порока, съзиращ за добродетелта". От изнесените 20 доклада де вет бяха посветени на отделни творци. В доклада „Смехът на Алеко" к. Ф. н. Катя Бъклова изтъкна, че 90 години след създаването на Алековите герои яркост та на емоционалната сила е един соци ално-психологически феномен. Хуморът на Алеко е спонтанна човешка реакция в 160 ежедневието му, Разглеждайки го в нов ракурс, К. Бъклова търси отговора в пошироки граници: „надсмиването над порока, съчетано с разбиране на носителя му и болка за нравствената му дефор мация и накрая творческото забавление при създаването на образа".