Стефка Пискулийска-Герчева

На 24, 25 и 26 април 1990 г. в гр. Банкя се съ стоя третата поредна национална конференция по историческа поетика. Тя бе организирана от проблемния колектив по историческа поетика при Института за литература към БАН. В работата на конференцията взеха участие литературоведи от различни секции и катедри на Института за литература, Софийския университет, Климент Охридски", Великотърновския университет „Кирил и Методий", Пловдивския университет „Паисий Хилендарски" и ВПИ - гр. Шумен. Като ръководител на колектива по историческа поетика проф. д-р Ат. Натев откри конференцията и изказа пожеланието на организаторите тази, станала вече традиционна, среща да бъде полезна за всички участници. Работата на конференцията започна с доклада на проф. д-р Б. Богданов „Историческа поетика и историческа типология“, който предизвика изклю чително голям интерес сред участниците, тези и изводи от този доклад се обсъждаха и споменаваха на почти всички заседания. Като цяло в работата на конференцията се очертаха няколко проблемни кръга със специфична проблематика и насоченост и независимо от факта, че за разлика от предишната година сега нямаше специално обявена кръгла маса за проблематични понятия, немалка част от вниманието на присъст вуващите естествено бе посветено на тях. С по-обобщаващ характер бяха докладите на Ал. Панов „Отношението между персонализьм и не-персонализъм в българската литература" (Институт за литература), на 3. Козлуджов „Понятието „повествователен тип" (проблеми на литературоведската му интерпретация)" (ПУ „Паисий Хилендарски"), на М. Костадинова „Сюжетни текстове с предизвестена развръзка" (ВПИ - гр. Шумен), които в рамките на конференцията очер таха общи проблеми за българската историческа постика. Разгледаните литературоведски и културологични факти и направените изводи и обобщения в Докладите на Л. Михова (Институт за литерату ра) „Кървава кошуля" в българската литературна критика", Н. Аретов (Институт за литература) „За взаимоотношението религиозно-светско при възникването на новобългарската белетристика" и С. Сивриев (ВПИ - гр. Шумен) „Сингуларните изказвания на Ив. Вазов върху материал от лириката му през 80-те години на XIX век“ надхвърлиха предварително набелязаните граници на периода и предизвикаха различни тези и изводи по време на дискусията, определяйки нейната посока. Понятието „жанр" беше в центъра на вниманието на участниците в конференцията и като че ли най-много докладчици бяха посветили своите текстове именно на това понятие, разглеждайки различни аспекти от неговия генезис и функциониране - В. Измирлиева (Институт за литерату ра) „Една гледна точка към понятието „жанр" в старобългаристиката“, Р. Кунчева (Институт за литература) „Как работат понятията жанр" и „стих", К. Каранов (СУ „Кл. Охридски) „Жанровите лабиринти", К. Бечев „Проблематичните понятия в литературознанието и единството на лите ратурния феномен" (доклад, разглеждащ повече проблемите на тривиалната българска литера- тура). В контекста на очерталия се кръг, свързан с проблематичните понятия, бе и доклада на О. Сапарев, който тълкуваше измеренията на понятието „гротеска“. Естествени и закономерни бяха споровете и разнопосочните мнения по време на дискусията, последвала след тези доклади. Проблемите на превода, преводаческата дей ност и функционирането на преводни текстове бяха обект на докладите на Н. Наков (Институт за литература) „Понятията на европейския романтизъм в български превод" и на Б. Рачева (Институт за литература) „Художественият превод като извор и усвояване". Бяха разгледани комуникационната функция на превода и спецификата на понятията. Особен интерес за участниците в конференцията представляваше доклада на Г. Николаева (СУ „Кл. Охридски"), разглеждащ проблеми на староиндийската историческа поетика. В обсъжданията и дискусиите взеха участие и проф. д-р Ат. Натев, проф. И. Панова, В. Галонска (Полша), Р. Коларов, Д. Добрев, В. Русева, Св. Казакова и др. На отделно заседание бе разгледана досегаш ната работа на колектива по историческа поетика й бяха дискутирани посоките и темите за следващата година. Присъствуващите имаха възможността да видят филма „Клименте, първоучителю (акатист за Климент Охридски)" на А. Величкова и В. Бъл чанов.