Емилия Стаматова

Двете сияйни висини в българската и чехословашката пролетарска поезия - Христо Смирненски и Иржи Волкер - са идейно, тематично и до известна степен художествено близки. Колкото и да е невероятно, следващата кулминация на поетичното ни революционно слово - Никола Йонков Вапцаров - също се доближава до Волкер. Простотата на Волкеровата поезия, нейната интимна разговорност и искреност са великолепно продължени нашия поет. Естествено лириката на Вапцаров остава вярна на заветите първите творци на пролетарската литература у нас. Но тя се и различава тях, защото Вапцаровите стихове трябваше да изпълняват функции, определени OT новия исторически момент. от на Oт В България и Чехословакия често се прави паралел между пролетарските поети Христо Смирненски и Иржи Волкер, търсят се сведения за живия интерес на Никола Вапцаров към творчеството на чешкия лирик, загатва се за типологично сходство между двамата. През 1926 г. в чешкия печат за първи път се споменава за близост между Смирненски и Волкер. Оттогава сравнения между двамата поети се срещат в почти всички бележки, очерци и статии, посветени на българската проле тарска литература. Във връзка с 30-годишнината от смъртта на Смирненски Българското посолство и Българският културен център в Прага издават специален брой на сп. „Bulharsko ve vystavbe", посветен на твореца. В този брой B. Бехиньова помества статията „Христо Смирненски и Иржи Волкер", която изтъква различията в творческия характер на двамата поети. На отли B ките между тях се спира и литературният критик 3. К. Слаби в очерка си „Поет на два свята на Едно по-цялостно сравнение между Смирненски и Волкер предлага студията на чешката българистка Дана Хронкова „Смирненски в Чехия". Трудьт съдържа подробен преглед на излезлите статии от чешки критици и учени, разглеждащи живота и поезията на Смирненски, както и преводите на неговите стихове.

Неотдавна се появи учебникът „История на чешката литература", част първа, дело на Иван Павлов и Величко Тодоров. За първи път у нас излиза самостоятелна история на отделна славянска литература (досега са изследвани някои периоди на руската литература, добре известни са бъл гарските общи трудове по история на славянските литератури). В учебника е представено оформя нето и развитието на чешката литература в пе риода от нейното възникване до края на Първата световна война. Огромният по обем материал е групиран в три основни раздела. Всеки от тях всестранно и изчерпателно изгражда сложната, многостранна картина на чешката литература в отделни етапи от нейния развой. В това изобилие от писатели, творби, теми, проблеми, характери двамата автори са успели да синтезират и характе ризират най-важните същностни черти на чешката литература. В учебника се откриват мнения и постановки, свидетелствуващи за съществуване то на национални исторически школи. По този начин Ив. Павлов и В. Тодоров се стремят да се до ближат до научната истина в трудовете на чешки, словашки и български учени. Текстът на учебника •изграден върху основата на марксисткото лите ратурознание. Първият раздел от „История на чешката ли тература" е посветен на старата чешка литерату ра. Материалът е подреден според утвърдената чешка литературна периодизация за този период. Състоянието на литературата по чешките земи е представено в тясна връзка с техния общественоисторически развой. Всъщност навсякъде в учеб ника е потърсена обусловеността на литературата от обществено-историческия развой на чешката държава. В първия раздел са проследени промени те в художественото изобразяване на действител ността, развитието на жанровете, оформянето на чешката литература като самобитно явление. „Старата чешка литература" разкрива състояние то на литературния живот по чешките земи в пе риода от втората половина на IX век до средата на XVIII век. За да се разбере същността на зараждането на чешката литература, е нужно да се знаят значението и тенденциите на обществено-полити ческата история на Велика Моравия и Чешкото кралство. Централно място в раздела с отделено на Моравската мисия на Кирил и Методий, чиито етапи са очертани според паралели със славянския свят, с нашата история и литература, както и с кул турно-историческото европейско развитие. Така се обясняват, допълват някои типологични кон такти, близки отношения между отделните литератури. Разказвайки подробно за Моравската ми сия, Ив. Павлов и В. Тодоров определят и основ ните насоки на кирило-методиевската традиция в чешката литература. Те засягат спорния въпрос, предизвикал различни научни хипотези, за културно-историческата приемственост между Велика Моравия и чешките земи. Разглеждат симбиозата между славянската и латинската писменост, първите чешки писменни паметници (Киевски листи, Пражки глаголически фрагменти), появата на пър вия чешки авторизиран текст -Чешката хроника на Козма. Двамата автори проследяват създа ването на народностните чешки постични традиции през XII и XII век, подлагат на сравнителен анализ чешкия вариант на Александрията и т. нар. Далимилова хроника, с който доказват новите творчески възможности на чешката литература. Проследяват и развитието на чешкия театър и сатира през XIII и XIV в., спират се върху пробле мите на театралния диалог и др. Съществено мяс то те отделят на разцвета на културата и литературата, настъпил по времето на Карл IV. Изясня ват същността на хуситството и хуситската лите ратура, дейността и значението на Ян Амос Коменски, както и барока в чешката литература и театър.

Целта на колективния труд „История на сравнителното литературознание в социали стическите страни" е да разкрие общите черти на всички важни опити за сравнение на ли тературното изследване, и то в рамките на историографията на отделните национални ли тератури" - пише Карол Розенбаум в увода към изданието на Словашката академия на науките. Сборникът „История на сравнителното литературознание в социалистическите страни не е ограничен в подбрани етапи от история та на науката и литературата. Материалът в него е поднесен според развитието на сравни телното литературознание в отделната страна. Студиите не разглеждат конкретни проблеми, например. сравнително изучаване на реализма в социалистическите литератури или разви тието на даден жанр и неговото сравнително изследване в тях, или.. и т. н. Те дават ця лостна представа за развоя на сравнителното Литературознание от зараждането му като част от литературната история и теория до обособяването му като самостоятелна научна дисциплина. Всяка студия разкрива пътищата, по които е вървяла литературната компарати вистика в социалистическите страни. „История на сравнителното литературозна ние..." е плод на сътрудничеството на лите ратуроведи и литературни историци от со циалистическите страни. Инициативата за съз даването на сборника принадлежи на три на учни института: Литературно-научния инсти тут на Словашката академия на науките, Института за чешка и световна литература към Чехословашката академия на науките и на Централния институт за литературна история при Академията на науките на ГДР. Концеп цията, систематизацията и организацията на сборника са дело на изтъкнатия словашки ли тературовед, автор на фундаментални трудове върху въпросите на сравнителното литературо знание, Диониз Дюришин. Студиите в „История на сравнителното ли тературознание в социалистическите страни" са създадени през седемдесетте години, затова най-новите проучвания, тенденции и резултати от литературната компаративистика не са обхванати в тях. „Превеждаме трудовете с надежда, че те ще допринесат за опознаване на развитието и резултатите, които е достиг нало сравнителното литературознание в социа листическите страни, че те ще бъдат зов за диалог в полза на обективното развитие на литературните взаимоотношения и на изслед ването на законите, по които се осъществява литературният процес, които и занапред ще продължават да привличат със своето ново многообразие", посочва в заключение авторът на предговора Карол Розенбаум. Сборникът съдържа единадесет студии, посветени на развитието на сравнителното литера турознание в СССР, Украйна, Белорусия, Полша, ГДР, Чехия, Словакия, Унгария, България, Румъния, както и една заключи телна студия на Диониз Дюришин, в която словашкият литературовед обобщава състоя ннето и набелязва перспективите в сравнителното изследване на цялостния литературен процес в социалистическите страни. В изда нието не са включени материали от прибалтий ските републики и Югославня, макар че, както се изтъква в предговора, съставителите са положили усилия и за представянето на тех ните литератури.

Излезе от печат втора част на учебника „Исто рия на чешката литература". Тя е дело на Христина Балабанова, Иван Павлов и Величко Тодоров. Материальт е групиран в два основни дяла, които проследяват развитието на чешката литература от края на Първата световна война до наши дни. Във встъпителната статия авторите се спират върху пътищата за проникването на чешката литература У нас, като посочват интересни моменти от взаимоотношенията между двете славянски литератури. Както и при написването на първия том, и тук авторите задълбочено са проучили научните тру дове, посветени на проблемите на чешката литература, проявили са аналитично и оценъчно отношение и са структурирали учебника много ори гинално. Хр. Балабанова разглежда развитието на чешката литература в периода между двете световни войни в няколко тематични подраздела. Краят на Пър вата световна война създава за Чехословакия условия за самостоятелен политически и културен живот. Октомврийкага революция, борбата за на ционална независимост, активизирането на работническата класа обуславят характера на културното развитие в Чехия, както и в други европейски страни. Хр. Балабанова запознава читателя с програмата на художествения съюз „Деветсил“, станал център в развитието на чешката литерату ра и изкуство през 20-те години. Революционният сборник на съюза, излязъл през 1922 г., поставя началото на новото разбиране за характера и функциите на пролетарското изкуство, което покъсно се доразвива в програмата на „поетизма". Освен това поезията на 20-те години филтрира модерните направления, изработва и налага опре делени изобразителни похвати, стреми се към колек тивни художествени решения и естетически концеп ции" - изтъква авторката и анализира в този аспект стиховете на Ст. К. Нойман, Й. Хора, И. Волкер. Хр. Балабанова разкрива и същността на пое тизма като водещо направление в литературата и културата, като нов етап в пролетарското изку ство. Тя подчертава и връзката на чешкото революционно изкуство с европейските леви авангардни течения. Спира се върху статии на К. Тайге и стихове на В. Незвал - творците, оформили програмата на поетизма, — върху проявите на поетизма в живописта, киното и театъра в Чехия. В подраздела се анализират стихове на В. Незвал, Я. Сайферт и К. Бибъл. Хр. Балабанова представя и развитието на чеш ката проза през 20-те години, в която силно е застъпена военна тема. Тя показва приноса на Вл. Ванчура и К. Конрад за модернизирането на чешката проза в разглеждания период, анализира произведения на М. Майерова, И. Олбрахт, с които се ражда чешкият социалистически роман, свързан с програмата на пролетарското изкуство. Чрез произведенията на Вл. Ванчура, Я. Хашек, Я. Кратохвил авторката показва особеностите при реализирането на темите за войната. Самостоятелно се разглежда мястото на Карел Чапек в контекста на междувоенната литература.

Сборникът „Текст и текстология" на сло вашкото академично издателство предлага шест студии по проблеми на текстологията. В краткия увод Иван Куси проследява развитието на текстологията като научна дисциплина в Словакия, засяга задачите и въпросите, които стоят за разрешаване пред издателите на стари ли тературни творби. В първата студия „Няколко бележки за издаването на текстове от старата словашка литература", Ева Ткачикова разглежда прак тиката около издаването на произведения от старата словашка литература, като същевре менно прави опит за сравнение с днешното положение в текстологията. „Основният мето дологически принцип на съвременната тексто логия - пише тя - е не само изолираното ли тературно-лингвистично изучаване на различ ни текстови варианти, но и проследяването на функционалната система на текстовите изво ри. Такъв тип отношения към конкретния текст есвързан с обясняването на неговия генезис, на неговата обществена рецепция и същевременно той спомага за адекватното раз биране смисъла на цялото произведение. В миналото, се отбелязва в студията, издаването на стари текстове езависело главно от религиозната им насоченост. Затова съществуват предимно преписи на религиозни песни, които, макар да запазват архичния си вид, също са преминали през различни интересни изследо вателски перипетии (напр. случаят с Трановските песнопения). Макара в миналото рели гиозната поезия да е била в центъра на вниманието на църковните историци заради религиозните си стойности, мнозина изследователи са откривали и нейната художествена стойност (тук се имат предвид трудовете на Дюрович и Моцек). Отсъствието на различни езикови елементи, както и многобройните копия, ва рианти и версии създават днес доста трудности пред изследователя текстолог. Е. Ткачикова цитира и сравнява отделни преписи, проследя ва влиянието на чешки, немски, латински и унгарски език върху словашките религиозни и исторически песни. В заключение тя изтък ва, че е нужен единен кодифициран узус, който би могъл да се създаде само при съвърше ното познаване и изследване на текста, чрез внимателна реконструкция на целия тексто ви процес от литературно-художествена и ези кова гледна точка.