Резюме
През последните десет години букурещките издателства „Албатрос“, „Картя ромъняска“, „Ака демия" и „Научно-енциклопедическо издателство" насочиха своите усилия към популярните и специализирани речници и енциклопедии от различни изкуства и области на знанието и особено към литературата. Някои от публикациите им имаха много голям успех („Обща митология" от Виктор Кернбах, „Героите на Достоевски" от Валериу Кристя, „Съвременна румънска литература" от Мариан Попа, както и хронологичните и азбучните речници на американската, френската и италианската литература). Към списъка на тези прецизно подготвени справочници - белег на високоразвита издателска култура - можем да добавим и „Речник на румънската литература от началото и до 1900 година" на „Академия". Предлаганият труд респектира не само с обема си (976 страници голям енциклопедичен формат, но и с огромната информация, която авторски колектив от 16 сътрудници на Литературния инсти тут „Александру Йон Куза" от Яш (а не от столи цата) са представили на читателите. В него можем да прочетем 1211 статии (от тях 731 за отделни автори и 477 за периодичния печат). Така енцикло педията представя почти изцяло онова, което е създала румънската книжовност от първите си стъпки до началото на столетието и по същество е опит за история. Достойнството на обзора е и в това, че той включва не само всички литературни публикации, но и по-важните обществено-полити чески периодични издания, в които е имало литературни, културни и художествени рубрики в редакциите, в които са работили писатели. Трябва да се отбележи, че през миналото столетие (както може да се предположи, то заема централно място в речника) културният живот в страната е силно Децентрализиран (всъщност това продължава чак до 30-те години на нашия век) и затова твърде голямо внимание е отделено на литературата, която се е създавала в Яш, Клуж, Брашов, Темишоара, Крайова, Галац, Браила, Сибиу и други по-големи или по-малки центрове. В този раздел особено интересни са статиите за периодичния печат. За всяко от разглежданите издания е дадена максимална информация: издател, редакционен състав, източници за финансиране, списък на сътрудниците, общ обзор на рубриките. Отделно са представени: идейно-естетически насоки и търсения, кампани ите и полемките, промените в ориентацията; резюмирани са програмните статии. В този смисъл специалистът, а и не само той, може да си представи обема на предварително извършената работа от този сравнително неголям колектив, ръководен от видния яшки литературовед Николае А. Урсу. Както отбелязват авторите в предговора си към речника, повечето от разглежданите издания са достигнали до тях в непълен вид, с липсващи или повредени страници, тъй както са се съхранили в обществените библиотеки..." Освен това в труда има и редица микромонографии за малкоизвестни, излизащи през съвсем кратки периоди от време вестници и списания. Техните усилия са особено ценни, като се има предвид, че доста от разгледаните издания са почти недостъпни дори за специалистите - те не могат да се намерят във фондовете на големите книгохранилища в столицата и в останалите университетски градове Клуж, Яш и Крайова. Така че съ ставителите на речника са реставрирали почти изцяло пълната картина на печата от 1829 г. (това е началото на румънската периодика на свободните княжества Молдова и Влахия) до края на XIX век. Немалък интерес представлява и вторият раздел - произведенията, чието авторство е спорно или е неизвестно. Сред тях са: прочутото „Писмо на Някшу" от 1521 г., „Орещийската палея" (пър вият румънски превод на Вехтия завет от 1582 г.), „Воронецкият сборник" (XVI в.), „Букурещката библия" (1869), т. нар. популярни книги: „Еротокрит“, „Езопията“, „Бертолдо“, „Физиолога“, „Варлаам и Йоасаф", „Синтипа", първият превод на 1001 нощ под заглавието „Халима" и др. В реч ника е дадено сбито изложение на тяхното съдър жание и е направен кратък и достъпен за широкия читател литературен анализ. Понякога тези малки очерци са по-интересни и по-полезни, отколкото големите и претенциозни монографии и трактати. А присъствието на всички заедно повишава ценността на речника. Отделно внимание заслужават и статиите за народното поетическо творчество: (баладите, митовете, легендите, приказките, дойните), тъжните народни песни (обредни песни, гатанки, пословици, поговорки). Тук без излишни теоретически разсъждения са описани точно и изчерпателно различните видове фолклор, посочени са характерни примери, разгледана е историческата еволюция на отделните жанрове.
