Две нови изследвания за генезиса на румънския роман (Teodor Virgolici, „Aspecte ale romanolui romanesc din secolul al XIX-lea; Anton Cosma, „Geneza romanolul romanesc”)

Румънският роман - старият и новият - се смята за все още неизследвана територия. През последните две десетилетия се появиха немалко публикации в периодичния печат, както и отделни издания, посветени на този най-четен и коментиран литературен вид. Сред тях се откроиха: „Ноевият ковчег“ (в четири тома) на Николае Манолеску, „Съвременни румънски писатели“ от Еуджен Симион, „Румънският роман в интервюта“ (съставители Аурел Сасу и Мариана Вартик) и други, които въпреки големите тиражи скоро станаха библиографска рядкост. Монографията на известния литературен историк и критик Теодор Върголич (р. 1930 г.) „Аспекти на румънския роман от XIX век“ (издателство „Еминеску“, Букурещ) разглежда проблемите, свързани с появата и утвърждаването на жанра в контекста на румънската литература и култура през миналото столетие. С тази книга авторът продължава своите досегашни изследвания върху началния стадий на романа: „Извори на румънския роман“ (1963), „Литературни ретроспекции“ (1969) и „Националната епопея в литературата“ (1980). В средата на XIX век, в епохата на националното възраждане, румънската духовна култура (подобно на нашата) преживява истински подем. Челният отряд на интелигенцията — книжовниците — посвещава силите си за създаване на истинска, национална, съвременна, европейска литература, като те се обръщат почти едновременно към почти всички жанрове — традиционни и нови, и главно към въведените от романтизма. Определено може да се каже, че западният роман и по-специално френският и английският, както и руският оказват решаващо влияние върху младата литература в северната ни съседка. Макар и невинаги с висока естетическа стойност (румънският роман достига своя апогей през XX век, в периода между двете войни), днес тези съчинения заслужават внимание с вярното отражение на действителността, която ни предлагат, както и с богатия си литературен език. Монографията на Теодор Върголич се състои от осем дяла: „Координати“, „Интерференция“, „Възгледи за романа“, „Извори“, „Ориентири“, „Творчеството на Димитрие Болинтиняну“, „Социалните насоки“ и „Историческият роман“ — определящи основните етапи в еволюцията на жанра през XIX век. Според автора романът — в съвременния смисъл на този термин — е „специфичен продукт на романтизма“. В подкрепа на твърдението си той цитира изказвания на Фридрих Шлегел, Филип Ван Тигем, Дьорд Лукач и Алберт Тибоде. За последния от тях романтизмът е „... литературен преврат, извършен не толкова заради поезията и драмата, колкото заради прозата“. „Върху координатите на романтичния роман възниква и се развива румънският роман на XIX век“ — заключава Теодор Върголич. Би било погрешно да се твърди, пише изследователят, че румънската литература е поела пътя на подражанието, че е вторичен продукт на западната култура. Открита и демократична по своя характер, тя е възприела и творчески усвоила множество външни влияния и от самото начало се е стремила да отразява правдиво социалната действителност в страната. Романите от тази епоха са посветени преди всичко на националните освободителни движения през XIX век, на по-близкото и далечното историческо минало, на най-важните проблеми в обществения живот. Революцията от 1848 г. и особено обединението на румънските княжества Молдова и Влахия през 1859 г. чувствително разширяват културния и литературния кръгозор както на книжовните дейци, така и на читателите, чийто брой непрекъснато нараства. В тези условия румънският литератор се стреми да възроди чрез перото си ред демократични идеали от века на Просвещението и Великата френска революция, като изобразява съвременния живот в големи епични платна. Знаменателен е фактът, че почти всички романисти от епохата — Михаил Когалничану, Димитрие Болинтиняну, Николае Филимон, К. Д. Арическу, А. В. Урекя, са или непосредствени участници в революцията от 1848 г., или активно са поддържали нейните прогресивни идеи.