Лирическото начало в романите на Антон Страшимиров

Прозата на А. Страшимиров като динамично жанрово-стилово образуване се свързва с типични тенденции в жанровата литературна картина на XX век: взаимопроникване и трансформации на жанрови структури. Нарушаването на жанровите схеми е присъщо за „историческия път на литературата“, когато „социалният материал бурно си пробива път през стиловите бариери“. Художественото произведение като сложна система съчетава епически, лирически и драматически елементи в динамично съотношение помежду им. Многообразните връзки между различните жанрови структури практически се реализират чрез средствата на стила. Това поражда проблема за жанрово-стиловата поетика в индивидуалното творчество. Лирическите елементи в прозата на Страшимиров са функционален белег на жанрово-стилово развитие. Динамичната импулсивност на чувствата активизира творческата фантазия на художника в създаването на многослойни по своята структура представи за живота (понякога те съчетават материално-конкретното със символно многозначното). Така се реализира лирическо внушение вместо епически разказ. Изследването на жанровата стилистика в рамките на разказа и новелата при Страшимиров се свързва с промени в жанровите структури. Поетиката на лирическите стилове в тяхното движение от импресивен към експресивен се реализира в особена, междинна жанрова конструкция — „поемата в проза“ („Рамаданбегови сараи“, „Изповед“, „Срам“). При относителното запазване на жанровия модел („Сура бир“, „Змей“) устойчивостта на прозаическата структура се провокира от присъствието на лирическото в неговите жанрово-стилистични елементи. В резултат на това настъпват трансформации в традиционния епически тип повествование. Жанрово-стиловото разнообразие на разказа и новелата (по-кратки прозаични форми) е подготвително спрямо романната форма в творчеството на Страшимиров. Особеностите на импресивния тип поетика („Рамаданбегови сараи“, „Смях и сълзи“) се разгръщат специфично в цялостната лирическа система на романа „Есенни дни“. Лирико-екстатическият стил на новелата „Сура бир“ се развива в романа „Роби“ като основа на жанрови модификации. Лирическите прози „Изповед“ и „Срам“ тясно се свързват с романа „Хоро“ по отношение „структуропроменящите“ (С. Янев) функции на експресивния лиризъм.