Светлана Стойчева

Съвременната литературоведска евристика направи почти задължително началото на всеки текст да започва с речниковото или функционалното определяне на основните понятия и категории, с които си служи, и техния анализационен потенпиал. За антологичното в българската литература определящо се оказва мисленето му като явление, здраво вкоренено в пропуканата почва на литературната история. Само чрез добрата статично-описателна метода не е възможно да се обяснят нито появата му, нито смисълът му - остава обръщането ни "лице в лице" към самата литературна история и нейната логика, чрез която да се опитаме да го проумеем (или обратно - чрез вникване в неговата функционалност да до-проумяваме логиката на литературния процес). Дифузният характер на първите идеи за антологичното доведе до необходимостта от тяхното аналитично разслояване. Това разслояване се свързва с вътрешната хронология на антологичното като съпътстващо (и изразяващо) националната ни литература. То носи в себе си динамиката на литературното ни развитие от Освобождението до войните, което типологично се описва още в критическия дискурс от началото на века като движение от интуитивно писане към съзнателно творческо създаване. Ето защо е изключено да мислим за раждането на антологичното като спонтанен процес и е закономерно да потърсим неговите степени и варианти. Разграничаването на антологичното намерение ат антологичната ситуация и антологичната концепция е следствие от рационалната, а не от интуитивната природа на антологичното. В нашия историколитературен процес парадигмата на антологичното мислене се ражда в творчеството на Вазов, Яворов, П. Славейков, Д. Дебелянов и Д. Подвързачов, К. Христов.

The subject of this article is the connection between Nikolai Raynov and Rabindranath Tagore, which so far has not been a particular object of literary study. It is based on the fact that Raynov was one of the first translators and interpreters of Tagore in Bulgarian. The attempt to outline possible „silent dialogues“ between the two related artists is part of the great East-West dialogue in the first half of the twentieth century and the perception of Eastern philosophy as a corrective to that of the West after World War One (WWI). There is also a thesis about Tagore's possible influence on Raynov's style after the First World War.

The review of Miroslav Dachev's book “Miraculous Icons of the Theotokos on Mount Athos” (Athoniada Library Series, Volume 9, 2023) is focused on the semiotic analysis of the miraculous images of the Mother of God in the Theotokos on Mount Athos. To explain the essence of the miracle, the place, time, name, and voice of the miraculous icons of the Holy Mother are examined individually. Additionally, their photographic images are included in the dialogue among all of them – one of the greatest achievements of Dachev's analysis.