Здравко Савов

Надарената с всички човешки способности Пандора получила от Зевс за наказание, загдето Прометей дал на хората прогреса, кутия, която от любопитство за познание отворила, и така бедите и болестите плъзнали между хората... Тежката болест, нарушаваща идентичността на нашето „аз" и континюитета на съществуването ни, е търсела духовното си обяснение, откакто съществува човекът. Там, където истината е недостатъчна или духовно неприемлива, винаги се намесва фантазията, за да обясни метафорично страданието и страха от смъртта. та на Платон ни обясняваше болестите - в духа на мита, или по-скоро в духа на еднаполовина на този мит - като обособени независими съществувания, подобни континентите, които се вселяват у нас и ни обсебват. Той имаше своето право; такива са „нозологичните единици" като инфекциите, ракът и пр. Но Хипократ с не помалко право учеше, че няма болести, а само болни хора; с този афоризъм той искаше втъче всяко боледуване в битието, в екзистенциалното и социално битие на всеки отделен боледуващ. Хипократ беше лекар и не виждаше смисъл от абстракции. Той явно свързваше боледуването с „даровете на Прометей“, които днес можем да обясним като метафора на технологичния напредък - инфаркт, стрес, психични кризи и пр. да От Платон и Хипократ медицината и до днес си служи с метафорични описания („меланхолия“, „хистерия") там, където липсват познания или точен език. Това важи и за латинския жаргон. Но сигурно е пресилено да се твърди, че между ирационалното отношение към болестите и метафоричното им описание, от една страна, и научното им осветляване, от друга, има строго пропорционална и обратна зависимост, т. е., че колкото повече знаем, толкова по-рационално ще се отнасяме към заболяванията. Това би означавало да пренебрегнем културно-историческия и индивидуално-психологичния пласт, в който - наред с човека - съществува медицината като наука и практика боледуващият индивид. Твърде важна - емоционално и духовно - е тази сфера на познанието, за да бъде тя изцяло подвластна на разума. Ето защо, не само поради познавателен недостиг, и съвременната медицинска лексика е богата на метафорични понятия като „гръдна жаба“, „рак“, „остър корем" и пр.; дори когато съществуват научни термини, нужен е съвместен език с пациента. Болестта означава нещо за човека. Боледуването означава много за досегашното и по-нататъшното съществуване на индивида. Болестите означават нещо и обясняват нещо за човешката цивилизация. Както болестите, така и суеверията, свързани с тях, могат да се възприемат от човешкия дух като метафори на някаква неестествена форма на това съществуване. Тук е полето за обмен между медицина и духовност, в частност - с литературата, като общият език на този обмен е преди всичко метафоричният образ. Духът метафоризира заболяването и по този начин го опознава откъм страната на неговото духовно значение.