Величко Тодоров

Повече от половин столетие произведе нията на чешкия писател Карел Чапек привличат вниманието и интереса на читатели, литературни историци и критици от цял свят. Повече от половин век творчеството му е предмет на остри дискусии и полемики. В желанието си да привлекат на своя страна талантливия автор марксическите литературо151 веди подценяват многообразието на духовните му търсения и специфичната динамика на гражданското му съзнание, като абсолютизират нееднократните различия между художника и мислителя. Дълбоката хуманност и демократичност на твореца опровергават изцяло прогнозите на буржоазната преса за присъщата на характера му привързаност към реда в първата република и през втората половина на 30-те години стават основен прицел на нейните интриги и заплахи. В процеса на изясняване на въпроса, дали Чапек е буржоазен идеолог или „критик на капитализма", не се стига до съставянето на цялостна концепция за идейното и творческото му развитие, както и до синтез на неговата философска и художествена система. Идеологическата борба за Чапек продъл жава и след смъртта му. Необичайно чувстви телната обществена съветст на писателя, сложното му и многостранно творчество, своеобразието на неговия художествен метод и проблемите, с които провокира своята и нашата съвременност, поставят пред многобройните му изследователи комплексни и актуални задачи. Със сигурност можем да отбележим, че в „спора за Чапек" най-авторитетно се намесват представителите на съ ветската бохемистика. Трудовете на С. Николски, О. Малевич, И. Бернщайн, Б. Сучков, А. Волков, В. Шевчук и др. дават правДива марксическа оценка на личността и делото на Чапек и набелязват нови аспекти на изследване художествените структури на неговите произведения. Разнообразните методологически подходи и плодотворни концепции на съветските учени до голяма степен допринасят за неутрализирането на някои едностранчиви възгледи за Чапек сред чехословашките им колеги, както и за повишаване на интереса към този автор в собствената му родина.

Проучването на аналогичните черти в идейно-художествената повествователна на гласа, скрити зад различни обществено-политически факти и исторически събития, персонажи-родственици, сходни мотиви и сю жети, с цел да се изяснят общите закономерности в развитието на социалистическите литератури, е една от важните задачи на съв ременното марксистко литературознание. Един от естествените пътища за нейното разрешаване есъпоставително-контрастивният анализ на съотношението идеологическо съдържа 157 ние - художествена специфика", при който отчитането на националните особености ста ва чрез типологизиране на идейно-художестве ното единство на социалистическия роман. Изследването на неговата художествена струк тура във взаимозависимостта и с историческия процес и философското мислене дава възмож ност за доказване на тезата за многомоделността на литературите от социалистическите страни, която се основава на различните национални художествени традиции

В сравнение с други признания за взаимозависимостта между талант и жизнен опит Чапековата идея за неограничено отворената „аз"-ова самоидентификация на тво реца е по-малко известна, но в достатъчна степен перспективна с оглед на конкретизиране то на съотношението между субективното и обективното в творческия процес. Развита изцяло в романа „Обикновен живот" (1934), тази идея обсебва К. Чапек още в ранните му критически изяви. Цитираната като мото мисъл разкрива идейната доминанта на Чапековото художествено и публицистично творчество - антропологическия плура лизъм, непрекъснатия стремеж към опознаване на човека и света в тяхната конкретност и тоталност. От друга страна, тя подсказва за рецептивните особености на Чапековата личност (необикновено изострено внимание, огромна впечатлителност и възприемчивост, услужлива интуиция и мощна фантазия, дар за предвиждане и ерудиция), както и за характерологичните и особености (инициативност, упорство, висока самоорганизация, колосална работоспособност, стремеж към оригиналност, непрекъсваща воля за съзн дателна дейност). Не на последно място уговорката мото дава информация за съще ствуването на персонална „уния“ между литературния практик и теоретик, чиято социо логическа култура се формира в тясна зависимост от философската и литературовед ската му начетеност. И до днес най-малко внимание сред страничните таланти и скритите афинитети на белетриста, публициста, драматурга, философа и преводача К. Чапек е отделено на ярко открояващата се сложна и разнородна литературоведска култура на най-про фесионалния чешки творец, чието интензивно критическо самосъзнание за същността и функциите на литературата е важна съставна част на универсалния му интелект. Дихотомната съотносителност между литературния практик и литературния теоретик и критик, която еплод на страстната му потребност да опознава и да се изказва, красноречиво илюстрира Чапековото схващане за творчеството като конкретно практи ческо решение, като занаят, а не като някаква висша духовна активност. Върху това де мократично схващане Чапек постепенно създава своята литературноестетическа програ ма, включваща три основни компонента - развлекателност, народност и морализъм. Именно те определят не само спецификата на художествената му стратегия, но и особе ностите на литературоведската му тактика на постигането й, проявяваща се в открити или прикрити, в сериозни или забавни форми, синхронно или ретроспективно. Найчесто - в рамките на практическата методика „как се правят нещата".

Неотдавна в Прага се появиха и изчезнаха като дим 50 000 екземпляра от книжката „Защо не съм комунист“. Издателската инициатива на „Ческа експедице“ всъщност наново тиражира хрумването на блестящия журналист и последователен антикомунист Фердинанд Пероутка от края на 1924 г., предоставил своето независимо списание „Притомност“ на десетина изтъкнати интелектуалци да отговорят на анкетата „Защо не съм комунист“. В анонса ѝ е посочен поводът за нейното възникване: в тесен кръг от некомунисти попада един комунист, на когото останалите започват да се извиняват защо не могат да бъдат комунисти, и след това всеки от тях решава писмено да изложи причините. Първият е Карел Чапек, чийто изчерпателен и концептуален отговор се дисоциира от анкетата и придобива самостоятелен начин на възприемане. Чапек включва своя отговор във философския си компендиум „За обикновените неща или Зоон политикон“ (1932) и с това обрича на почти половинвековно забвение този сборник със себеназоваващи се текстове. С някои съставителски уговорки есето „Защо не съм комунист“ излиза за трети път едва в XIV том от събраните му съчинения (1988). В началото на „нежната революция“ безконтекстови откъси от него бяха налепени като дацзибао по станции на пражкото метро и масово бяха възприемани като позиция на демонстративен антикомунизъм. През миналата година в самиздатската поредица „Простор“ на „Ческа експедице“, издала от 1978 до 1990 г. над 150 тома в машинопис, за пръв път бяха разпространени отговорите на оригиналната анкета „Защо не съм комунист“. Сегашното първо официално издание, чийто инициатор е Яромир Хоржец, бе посрещнато не само като свръхактуализирано опресняване на читателската памет, като почти безплатен опреснителен курс по антикомунизъм, но и като видима провокация към модната в постсоциалистическите страни антикомунистическа аргументация екс вото. Необремененият с пещерни пристрастия или с конюнктурни връзки днешен прочит на тогавашната анкета несъмнено дава възможност да се надникне в спецификата на чешкия увод в тоталитаризма, а не в наръчник по изтънчен антикомунизъм или пък в помагало по натрупване на първоначални посттоталитарни дивиденти. В последното имах възможност да се убедя не само в Прага, но и във Варшава (там в началото на октомври се проведе Чапекова конференция), докато слушах политологическия доклад на досегашния ортодоксален комунистически представител на полската бохемистика Витолд Навроцки за Чапековото есе „Защо не съм комунист“.