Литературоведът Карел Чапек

В сравнение с други признания за взаимозависимостта между талант и жизнен опит Чапековата идея за неограничено отворената „аз"-ова самоидентификация на тво реца е по-малко известна, но в достатъчна степен перспективна с оглед на конкретизиране то на съотношението между субективното и обективното в творческия процес. Развита изцяло в романа „Обикновен живот" (1934), тази идея обсебва К. Чапек още в ранните му критически изяви. Цитираната като мото мисъл разкрива идейната доминанта на Чапековото художествено и публицистично творчество - антропологическия плура лизъм, непрекъснатия стремеж към опознаване на човека и света в тяхната конкретност и тоталност. От друга страна, тя подсказва за рецептивните особености на Чапековата личност (необикновено изострено внимание, огромна впечатлителност и възприемчивост, услужлива интуиция и мощна фантазия, дар за предвиждане и ерудиция), както и за характерологичните и особености (инициативност, упорство, висока самоорганизация, колосална работоспособност, стремеж към оригиналност, непрекъсваща воля за съзн дателна дейност). Не на последно място уговорката мото дава информация за съще ствуването на персонална „уния“ между литературния практик и теоретик, чиято социо логическа култура се формира в тясна зависимост от философската и литературовед ската му начетеност. И до днес най-малко внимание сред страничните таланти и скритите афинитети на белетриста, публициста, драматурга, философа и преводача К. Чапек е отделено на ярко открояващата се сложна и разнородна литературоведска култура на най-про фесионалния чешки творец, чието интензивно критическо самосъзнание за същността и функциите на литературата е важна съставна част на универсалния му интелект. Дихотомната съотносителност между литературния практик и литературния теоретик и критик, която еплод на страстната му потребност да опознава и да се изказва, красноречиво илюстрира Чапековото схващане за творчеството като конкретно практи ческо решение, като занаят, а не като някаква висша духовна активност. Върху това де мократично схващане Чапек постепенно създава своята литературноестетическа програ ма, включваща три основни компонента - развлекателност, народност и морализъм. Именно те определят не само спецификата на художествената му стратегия, но и особе ностите на литературоведската му тактика на постигането й, проявяваща се в открити или прикрити, в сериозни или забавни форми, синхронно или ретроспективно. Найчесто - в рамките на практическата методика „как се правят нещата".