България в литературата на италиански и латински език през XVII век

Във Ватиканската библиотека, сред Кодексите, които съдържат главно документи из архива и писменото наследство на Джовани Пастрицио, на гърба на 15-и лист в „Соdice Borgiano Latino 747" се натъкнахме на една кратка бележка, много избледняла и трудно четлива, написана от ръката на Пастрицио, която гла си: „Mauro Orbini de Slavo, in Pesaro in foglio, 1601"1. Става дума за историческото съчинение на бенедиктинския абат, дубровничанина Мавро Орбини, публикувано в Пезаро в 1601 г. и озаглавено „Царството на славяните". В този първи опит да се даде ед на универсална картина на историята на славяните в рамките на едно-единствено произведение всъщност по-обширно е разгледана историята на южните славяни - сърбохървати и българи. Отдавна е известно каква голяма роля е изиграло това произведение за развитието на южнославянската историография. Поради това интересите на изследователите му като че ли се изразяват все в тази насока и у нас то се посочва и проучва, като се набляга преди всичко на значението му като извор на Паисиевата история. Но в действителност историята на Орбини има много по-голяма заслуга и нейното влияние се е разпростряло и извън пределите на южнославянския свят. Ако на нея се погледне в светлината на общоевропейския култу рен контекст на епохата, ще се види колко по-голямо е нейното значение за България.