Страшимир Цанов

В своето културно и политическо битие всеки етнос изживява период на ценностна самоиндентификация. Период, в който чрез различните канали на културна комуникация - литература, изкуство, образователна система, - личности и събития от историята на народния колектив се сакрализират; обявяват се за авторитетни граждански и морални стойности, които не подлежат на преоценка. Съвременният мит превръща историята в природа'. Негова основна разновидност е национално-историческият мит. Ако за класическия мит е характерно преобразуването на събитията от митичното време на "своеобразен метафоричен код, посредством който се моделира устройството на света, на природното и социалното" , съвременният му, и респективно вторичен, двойник префункционализира събития от реалната национална история в символен код, с който се съизмерва настоящето или, по-точно казано, с който се съизмерва ВСЯКО настояще на обществото. Създаването на национална митология е задължително явление за всяка реална история и то задължително се появява във времето, когато етноколективът самоосъзнава и легитимира себе си като държавно-културна общ" ност, като нация. Тази легитимност се постига чрез селективното актуализиране на непреходното, вечното в традицията. "Животът като съживяване, като наново оживяване е именно живот в мита 3 и сакрализирането на РОДНОТО, на СВОЕТО в ценностна опозиция с ЧУЖДОТО е неотменим принцип на националното митотворчество. Историята на такава особена в многоетническата си еклектичност и "късната си поява" нация като американската е показателна за универсалистичните параметри на формулирания принцип. В "Духовният живот в Америка" (книга, преведена на български от Г. Константинов) Кнут Хамсун прави интересни наблюдения върху спецификата на американския патриотизъм: " ... в Америка на Шекспира гледат като на национална собственост.

Разглеждането на религиозните архетипи в поезията винаги е придружено от трудно решимия проблем за автентичността на религиозното (респек:rивно атеистическото) мислене и за идентитета на художествената условност, кодифицираща "боравенето" със сакрални символи. Границите ме~ изповедно-религиозния и манипулативно-религиозния и манипулативно-религиозния дискурс са обикновено размити и относително определени. От тази гледна точка опростителство е да се абсолютизира естетизацията на демоничното в лириката на ЯвОров, за да се имблематизира творческата му личност като "поет богоборец" (2). Семантичните ракурси на Яворовата поезия трудно могат да попаднат под един знаменател - показателна е съпоставката между стихотворения като "Зов" и "Проклятие" от една страна, "Да славим пролетта" и "Благовещение" - от друга. Трагичният дуализъм и мистичният агностицизъм на поетическото мислене-чувство са светогледни инварианти, които в различни произведения намират различни, а понякога и противопоставни, идентификации, и чрез разнообразните си (като семантика и поетика) проявления постигат единността на уникалния Яворов лирически субект. Цялата поезия на твореца е устремена към трансцендентното, към свръхестествения смисъл на видимите неща, към идеалпостта на битието. Това определено я сближава с творчеството на символизма, в което тя, също определено, не се побира - принципното за поетите символисти ДВУМИРИЕ отсъства при Яворов. В неговите произведения два свята няма, защото ги няма границите между тях (нещото съществува, когато е ограничено от другите неща)- физическо и метафизическо, реално и идеално се взаимопреливат по начини, правещи невъзможно неотносителното детерминиране на светогледните интенции. Затова не е чудно, че някои характеризират твореца като богоборец, а други свързват светоусещането му с будизма (3) или със солапсизма и персийския дуализъм

Цитираните стихове са от две произведения, много ва:>КНИ за разбиране на Яворовата поезия, посветена на любовта. По наше мнение тези стихове са кодови за вникване исконната двойственост на Яворовата поетизация на любовта; кодови за интерпретиране на антитезата ВЯРА - БЕЗВЕРИЕ, ЧИИТО модулации трепти драматичния сблъсък между религиозното изживяване на любовта съмнението (респективно неверието) трансце,центната значимост на moбовното чувство. Сънение-неверие присъстващо както имплицитно, така експлицитно, както вътрешнотекстово (в "Две хубави очи"), така междутекстово (чрез двойката "Проклятие" "Благовещение" например). На вярата любовта като сила, трансцендираща битието на влюбените във вечността, се противопоставят чувството за нейната непостижимост (в "Сенки" например) трагичното осъзнаване на нейните порочни измерения, идентифициращи опозицията духовно-плътско (в "Не си виновна ти" "Чудовище"). Имплицитно религиозните измерения на Любовта се сблъскват концепцията за любовта-смърт, защото вярата caMoI~eHHocTHOTO трансцендиране на любовта смъртта органически чужда на християнското светоусещане. Подобно деструктиране на религиозното изживяване на любовта предлагат текстовете на "Без път" "Демон". Безспорно, правомерно твърдението на Малчо Николов, че любовната си лирика "певецът на смъртта безверието преживява истинско духовно възкресение"

The article examines a key episode from “Notes on Bulgarian Uprisings” by Zakharii Stoyanov – the suicide of Angel Kanchev, which serves as initiation of the narrator-protagonist. The author analyzes the dialogue between national ideology and Christian religion in the book and presents it as a kind of citation-identification. For Z. Stoyanov the revival patriotic discourse, while incorporating certain elements of the Christian religious system, corresponds with its general significance. The exceptional prestige of the religious and national-ideological systems during the Bulgarian Revival determines the specificity of their relationship as one of mutual identification. The powerful significance of Christian values for the axiological appropriation of patriotic ideas does not allow Christian motives and symbols to be merely quoted; they serve as communion in both life and literature. The ideologized man of the national revival period is not trying to instrumentalize the archetypes – he wants to identify and merge with them.

The paper deals with the rhetoric and narrative models with the help of which Zachari Stoyanov’s biographical work builds up the national-historical myth Botev. There is an interpretation of the functions of the existence of the rationalistic and positivistic point of view in forming Botev’s personality and the irrationalistic point of view that a genius is something inexplicable. The meanings emphasizing the exceptionality, the uniqueness of Botev has been dealt with. The observations that have been made prove that Zachari Stoyanov’s text shows as the nature of Botev’s uniqueness his feeling for freedom. With that feeling the biographical discourse links the poetic identity of the poet-chieftain’s life. The paper interprets the way Zachari Stoyanov’s biography uses poetry’s value to mythologize Botev and his historic significance.There is analysis of the role of the creation of the myth Botev on the, emphasized in the text, identity life – poetry. The research highlights the significance of Zachari Stoyanov’s work on the existence of this myth in the spiritual history of the Bulgarian people.