Мистическата същност на любовта в Яворовата поезия

Цитираните стихове са от две произведения, много ва:>КНИ за разбиране на Яворовата поезия, посветена на любовта. По наше мнение тези стихове са кодови за вникване исконната двойственост на Яворовата поетизация на любовта; кодови за интерпретиране на антитезата ВЯРА - БЕЗВЕРИЕ, ЧИИТО модулации трепти драматичния сблъсък между религиозното изживяване на любовта съмнението (респективно неверието) трансце,центната значимост на moбовното чувство. Сънение-неверие присъстващо както имплицитно, така експлицитно, както вътрешнотекстово (в "Две хубави очи"), така междутекстово (чрез двойката "Проклятие" "Благовещение" например). На вярата любовта като сила, трансцендираща битието на влюбените във вечността, се противопоставят чувството за нейната непостижимост (в "Сенки" например) трагичното осъзнаване на нейните порочни измерения, идентифициращи опозицията духовно-плътско (в "Не си виновна ти" "Чудовище"). Имплицитно религиозните измерения на Любовта се сблъскват концепцията за любовта-смърт, защото вярата caMoI~eHHocTHOTO трансцендиране на любовта смъртта органически чужда на християнското светоусещане. Подобно деструктиране на религиозното изживяване на любовта предлагат текстовете на "Без път" "Демон". Безспорно, правомерно твърдението на Малчо Николов, че любовната си лирика "певецът на смъртта безверието преживява истинско духовно възкресение"