Романът на Института за литература

Аз писах преди време, може би преди седем-осемгодини книгата "Болки от текущото",че Институтът тема за роман. Сега не знам точно, защото малко или много гледам отстрани. Но според това, което съм чувал, което съм заварил което съм участвал, сега мога да добавя, че този роман трябва да епически, старомоден роман, както се пишеха едно време каквото беше времето, когато се основаваше Институтът. То неслучайно роди романи като тези на Димитър Талев, на Димитър Димов, на Емилиян Станев, на Павел Вежинов. Те си вървят заедно тези неща. Времето беше белязано някакъв род монументализъм,ако мога така да го нарека. Всичко изглеждашеогромно,необятно, ако не изглеждаше,трябвашеда се направи да изглежда такова. Иначе никой не го забелязваше. Дребните съдби на хората, конкретните случаи живота - всичко това беше под похлупак. Важното беше ходът на историята.