Отломки от възпоминания за личности, издания, институции

Един юбилей ме връща четири десетилетия миналото, включва ме диалог със събития личности, става повод да преценядоколко как научна структуракато Институтаза литературапри БАН прие предизвикателствата на времето, как се вписа летописа на литературознанието.Наблюденията споменитеlV[И са богати противоречиви,свързани аспирантурата, перипетиите, през които преминах като технически сътрудник, научен сътрудник, старши научен сътрудник професор, работата ми като секретар ръководителна Секцията по българска литературадо Освобождението (по-късно Секция по старобългарскалитература и Секция "Литература на Българското възраждане"), като научен секретар на Института председателна Научния съвет; конгреси, симпозиуми, сесии, национални международни,организираниот Секцията и Института, издания, индивидуални колективни. Онова, което се съхранило паметта ми, незаличимо. Споделям частица от него признателносткъм уважавани от мен учители колеги, някои от които са вече покойници. От тях на първо място поставям акад. Пеnьр Динеков, мой преподавателпо българскалитература до Освобождението фолклор. Той ме привлече ерудицията, отзивчивостта, широката си култура. Прие ме кръжокапо българскалитература до Освобождението, чийто създател ръководител бе продължение на няколко десетилетия. Поощри интересите ми към ВъзраждаI-Iето, гласува ми доверие за асп:ирант стана мой научен ръководител. СпомеНllте от срещите ми него от студентскитеми години до последнитедни на живота му са живи, вълнуваrп:и съдържателни.