Институт за литература без небе

Дъщеричкатами Алинка веднъж ми бе казала: - Владко винаги сме знаели, че за теб сме най-важните. Ние, не работата ти. Това истина. Децата ми винаги бяха за мене най-важното, но работата, особено откакто бях започнала да работя Института за литература (при Българската академия за науките) стана за мен нещо тъй необходимо като храната. Обичах учителската професия, но творческият труд областта на литературознанието се оказа моя стихия. На колко малко хора на земята дадено щастието да вършат работа, която обичат най-много! На мен то бе подарено, въпреки че не съм сигурна дали вършех това, което обичам, IIайдобре. Във всеки случай, правех го, колкото можех, най-съвестно. Института за литература започнах да работя, след като издържах конкурсен изпит, края на 1960 г. Наш директор беше проф. Георги Цанев, известен още отпреди войната литературовед критик, свързан комунистическата партия ОII~е преди тя да започне да властва. По това време Институтът ни се намираше на улица "Витошка". Това беше много скромно помещение, СЪСТОЯII(О се от няколко стаи не много голям хол, където се събирахме за нашите заседания конференции. Но беше някак уютно, защото все още не бяхме много. Моята секция носеше помпозното наименование "Секция за славянски западноевропейски литератури". действителност обаче по това време имахме специалисти само по югославска, чешка, полска и немска литература. Едва по-късно се появиха сътрудници - специалисти по английска, американска, италианска френска литература. Директорът ни, човек огромна ерудиция големи заслуги към българското литературознание, не беше обаче напълно свободен от онзи печат на известна сектантска ограниченост, какъвто по-продължителната принадлежност към комунистическата партия слага върху своите членове. Спомням си, че още самото начало след постъпването ми Института един гимназиален учител, възрастен човек, ни донесе изключително интересен много изчерпателен труд върху композицията на "Божествена комедия" IIa Данте. Естествено никой от нас не беше достатъчно компетеIIтен, за да реПIИ до каква степен тази работа оригинална.