Реторика на нарацията и „Неразделни" на Пенчо Славейков

Преди години, когато бях невръстен не подозирах,че някога ще участвам конференциякато настоящата*,баща ми ме заведе кварталнатамесарница да купим някакъв продукт, чието естество вече не си спомням. Но месарят, както евфем[истичнонаричахме касапина бай Дико, се запъна не щеше да дава парчето от съответното животно, преди да му изрецитирам едно стихотворение. Случи се, че тъкмо бях наизустил учебна цел "Неразделни"на Пенчо Славейков след известни подканвания бай Дико чу звънкия ми глас. Бях приключил пресъздаването на трагедията на двамата влюбени въздействието върху "унесения" слушател очаквах да последват дежурните покровителствени одобрения. Но за моя пълна изненада бай Дико стоеше "там, над свинското унесен", единственото, което излезе от него този момент на вцепенение, беше фразата: "Брей, толкова да се обичат, че да си теглят ножа!" Тогава си нямах понятие от реторика не знаех, че суровият бай Дико всъщност боравеше скакология (KaKOAoyta) хипербола. Наричайки самоубийството "теглене на ножа"., той се изразяваше неуместно затова преувеличаваше. Пак поради дефицити познанието не ми беше известно, че всъщност Славейков описва смъртта на Иво литоти: "право се убол сърцето - ножчето му още тамо." Днес вече съ,м убеден., че бай Дико лирическият говорител на Славейков притежаваха съвсем различни мирогледни призми ако имаlпе някакво общуване ме)l(ДУ тях, то се осъществяваше чрез av'tavaKAaOll~, Т. е. всеки вземаше думите на другия чрез противоположен похват им придаваше различно значение. Но още онези години останах впечатлението., че неrцо Славейковия текст., не смутната душа на месаря беше накарало бай ,[~ико да изрече фразата си.