Реторика

Преди години, когато бях невръстен не подозирах,че някога ще участвам конференциякато настоящата*,баща ми ме заведе кварталнатамесарница да купим някакъв продукт, чието естество вече не си спомням. Но месарят, както евфем[истичнонаричахме касапина бай Дико, се запъна не щеше да дава парчето от съответното животно, преди да му изрецитирам едно стихотворение. Случи се, че тъкмо бях наизустил учебна цел "Неразделни"на Пенчо Славейков след известни подканвания бай Дико чу звънкия ми глас. Бях приключил пресъздаването на трагедията на двамата влюбени въздействието върху "унесения" слушател очаквах да последват дежурните покровителствени одобрения. Но за моя пълна изненада бай Дико стоеше "там, над свинското унесен", единственото, което излезе от него този момент на вцепенение, беше фразата: "Брей, толкова да се обичат, че да си теглят ножа!" Тогава си нямах понятие от реторика не знаех, че суровият бай Дико всъщност боравеше скакология (KaKOAoyta) хипербола. Наричайки самоубийството "теглене на ножа"., той се изразяваше неуместно затова преувеличаваше. Пак поради дефицити познанието не ми беше известно, че всъщност Славейков описва смъртта на Иво литоти: "право се убол сърцето - ножчето му още тамо." Днес вече съ,м убеден., че бай Дико лирическият говорител на Славейков притежаваха съвсем различни мирогледни призми ако имаlпе някакво общуване ме)l(ДУ тях, то се осъществяваше чрез av'tavaKAaOll~, Т. е. всеки вземаше думите на другия чрез противоположен похват им придаваше различно значение. Но още онези години останах впечатлението., че неrцо Славейковия текст., не смутната душа на месаря беше накарало бай ,[~ико да изрече фразата си.

The article discusses the differentiation between poetry and prose in the context of ancient literature. In the beginning they are contrasted, poetry being literary, fictional discourse while prose being utilitarian. The purveyor of the literary essence is the poet, divinely inspired. The author dwells on three junctures in the history of literature where relations between poetry and prose change. As the author sees it, the ancients never pondered on genre from a theoretical point of view. An examination of the changing relation between poetics and rhetoric on the one hand and literary discourse on the other also features prominently in the article.

Our present study revitalizes a traditional set of rhetoric terms by relying on the works of Nietzsche and Paul de Man. The term “living rhetoric” does not only refer to the hermeneutic resuscitating of the old rhetoric but also to the continuous application of rhetoric instruments. Besides using, that is, keeping the set of definitions and the rigid taxonomic structure of the old (dead) rhetoric in motion living rhetoric takes into account the temporality of any definition, categorization and their exposedness to time (as a function and interpretation). Our study represents the tropologic functioning of language in scientific and in literary registers. The first chapter (entitled On The Tropology of Scientific Discourse: The Dialogic Function of Rhetoric) gives the de-Manian rhetoric deconstruction of the late structuralist works of Zoltan Kanyo. The second chapter (entitled On The Tropology of Literature: Where Paronomasia Lives) deconstructs Attila Jozsef’s poem Eszmelet (Consciousness) by bringing the trope of paronomasia into action while reinterpreting Paul de Man’s study Semiology and Rhetoric.