Мигел де Унамуно

Съвсем не е леко да нарисуваш дон Кихот. Това е едно от най-достойните начинания за един испански художник. Не става дума в случая да илюстрирани безсмъртната творба на Сервантес, а да облечеш във видима и осезаема плът един индивидуален и жив дух, не една абстрактна идея. Задача, която е сега по навременна от всеки друг път, тъй като в нашата епоха по този божи свят се шири и търси да се затвърди символизмът в живописта. В Испания този символизъм си има символ, какъвто рядко се намира. Това е дон Кихот, истински и дълбок символ, символ в пълния етимологически и традиционен смисъл на думата, жив синтез и резюме на действителността, колкото по-идеална, толкова по-ре ална, не абстракция, получена по пътя на изключването. Приканвам читателя да побеседваме за художествения израз на този жив символ.

Есето брой „Как да се чете и тълкува „Дон Кихот“, което публикувах в апри рало някои на същото списание (La España Moderna), изглежда, е скандализи ват ме в повече господа или пък те са се престорили, че са скандализирани. Обвиня Сааведра. И от незачитане на знаменития идалго дон Мигел де Серванте и че не това те правят, защото предполагат естествено, че аз не го тач да съм толкова голям почитател на неговия гений - доколкото заслужава бъде почитан, - колкото са всички онези негови раболепни ласкатели и идоло поклонници.

Съществува определена вънпm:а среда, светът на сетивните явле1П1Я, който ни обгръща и поддържа, и вътрепиш среда, нашето собствено съзнание, светът на нarшrre .мисли, представи, желаЮ1Я и чувства. Никой не може да каже къде свършва еДИЮ1ЯТ и къде започва другият свят, никой не може да прокара разделна черта, никой не може да каже до каква степен ние принадлежим на вънпrnия свят или той принадлежи на нас. Казвам «моите мисли, моите впечатлеЮ1Я» както «моите книги, моят часовник, моите обувки», а казвам и «моят народ, моята страна», и дори «моята личност»! Колко пъти наричаме наши нещата, докато всъщност ние принадлежим на тях. Моето предхожда аза; той възниква на свое собствено място като притежател, сетне вИЖдал себе си като съзидател, а се възприема като истински аз найнакрая, след като е успял да приведе в пряко съответешие произведеното и потребяваното от него. Or вънпm:ата среда се изгражда вътре1Ш1ата, чрез своебразно органично уплътняване, и от света на ВЪНIШiите явлеЮ1Я възниква светът на съзнанието, като послеДЮ1ЯТ се отразява върху първия и се разпростира в него. Съществува постоянно взаимопроникващо двупосочно движение между съзнанието .ми и заобикалящата ме природа- тя е също моя, тя е моята природа; по този начин докато духът .ми възприема природата и се насища с вънпm:ата действителност, аз одухотворявам тази природа, насищайки я със своята вътре1Ш1а идеалност. Аз и светът се създаваме взаимно. И в тази игра на действия и взаимодействия у мен покълва съзнанието за аза, моя аз, преди той да се е превърнал направо и просто в аз, в чистия аз. Съзнанието за мен самия е ядрото на взаимоотношенията между вънпrnия за мен свят и моя вътрешен свят. Or притежателното възниква личното. Не е нужно да обяснявам тук нашироко как средата прави човека и как той става едно със средата си, приспособявайки се към нея. Човек, претърпявайки измене1П1Я под влияние на средата, на свой ред я изменя и двамата действат и си въздействат един на друг. Може да се каже, че средата въздейства върху човека, човекът върху средата, средата върху самата себе си по силата на действията на човека, както и човек върху самия себе си при посредничеството на средата.