Йожен Йонеско

Името на Йожен Йонеско е известно по целия свят, а неговата пиеса „Плешивата певица“ вече пее класически арии. Оспорваният някога драматург на театъра на абсурда днес е безспорен класик. Както казва Симон Бенмюса: „В откъслечните разговори в кафенетата или по улиците се чува това, което винаги се е говорело, още преди Йонеско да е съществувал, но ние си помисляме: това е от Йонеско. Той е накарал да прозвучат отново думите на света.“ Понеже знаем какво е говорила за този автор нашата пролетарска критика, нека чуем гласа на буржоазната критика в началото на петдесетте години в лицето на Жан-Жак Готие: „Не вярвам, че г-н Йонеско е гений или поет; не вярвам, че г-н Йонеско е значителен автор; не вярвам, че г-н Йонеско е драматичен автор; не вярвам, че г-н Йонеско има нещо да ни каже.“ Много от подобните въпроси намират своите отговори в статиите и изказванията на самия Йонеско. Едно от големите приключения в театъра на века е вече приключило. През последните години драматургът рисува и размишлява като художник. „Дневник на откъси“ е от един по-ранен период, когато зрелостта е настъпила, но се напукват плодовете на толкова творчески намерения и осъществявания. Усеща се есента и се поставя основният въпрос за смисъла на живота — не високопарно, а естествено. И срещаме един автор, който е човек, съкровено изразил човека. Йожен Йонеско е роден на 26 ноември 1912 година в Слатина, Румъния. Публикува за пръв път през 1930 година в списание „Зодиак“. На девет години майка му, която е французойка, го отвежда в Париж, по чиито улици, според неговите думи, той мечтае като всички деца да стане светец или маршал: „Искам да стана светец. Не искам да имам неизвестна съдба. Чета в религиозните книги (и това ме отегчава), че не трябва да се търси слава... Следователно, няма да стана светец.“ На тринадесет години семейството му се прибира в Румъния и той усвоява румънски език. Следва в Букурещкия университет, подготвя първата си поетическа книга с елегии и вече пише това, което може да бъде определено сега като негова поетика на театъра: „Големите произведения се раждат от обикновени чувства, елементарни, почти биологични. Това е една от редките абсолютни истини, които се проявяват в изкуството.“