Завърши работата си първата за годините на съветската власт научна конференция, посветена на изучаване научното наследство на родения в Закарпатска Украйна Ю. И. Хуца-Венелин (1802-1839). Преселил се в Русия, той става един от първите, които полагат основите на родната славистика като наука. Научните постижения на учения са привличали вниманието на мнозина изследователи и обществени дейци още през XIX и началото на XX в. Но ако през XIX в. във всички основни енциклопедии има статии за него, то в редица издания на енциклопедиите през последните десетилетия не се е намерило място за такива. Едва във времето на преустройството, когато съветската историческа наука започна да подхожда по нов начин към оценката на миналото, стана възможно да се преразгледа и концепцията за наследството на Ю. И. Хуца-Венелин. Именно това даде тласък за подготовката на конференция на тема „Ю. И. Хуца-Венелин и развитието на междуславянските връзки“, която направи равносметка на извършеното в нашата страна и в чужбина и същевременно набеляза пътища за задълбочено комплексно изучаване на приноса на известния славист в науката, на неговата роля в развитието на междуславянските връзки. Конференцията беше проведена от Ужгородския държавен университет, Института по славянознание и балканистика при АН СССР и Закарпатската областна организация на Украинското общество за опазване на паметниците на историята и културата. В работата ѝ взеха участие учени от Москва, Воронеж, Киев, Минск, Кишинев, Лвов, Черновци, Винница, Тернопол, Иваново-Франковск, а също и шестима учени от други страни: д. и. н. проф. Тамара Байцура и д. и. н. проф. Михаил Данилак от университета в Кошице (ЧССР), д. ф. н. проф. Илия Конев и д. ф. н. проф. Дочо Леков от Института за литература при Българската академия на науките, к. ф. н. доц. Костадин Динчев от Благоевградския педагогически институт (НРБ) и вторият секретар на посолството на НРБ в СССР Христо Георгиев. Проведоха се дискусии на трите пленарни заседания, на които бяха изслушани 11 доклада, а също и на четирите заседания на двете секции, където бяха изслушани 35 доклада и съобщения. Те засегнаха широк спектър от научните постижения на Ю. И. Хуца-Венелин. В тях се обсъждаше новото, оригиналното, значителното, което той е внесъл в науката, но се говореше и за неговите недостатъци, за някои грешки, намерили място в многоплановото наследство на страстния приятел на България. Важно е едно — наследството на учения се анализираше върху общия фон на развитието на хуманитарните науки не само в Русия и в Украйна, но и в европейските страни като цяло. Ю. И. Хуца-Венелин наистина е не само представител на руската и украинската наука, но и учен, чието име през 30-те години на XIX в. е било достатъчно известно сред научните кръгове в Европа. Повечето от докладите бяха изградени върху нов архивен материал, определена част от който се въвеждаше за първи път в научно обръщение, върху широкото изучаване на библиотечните фондове на редица страни в Европа — СССР, ЧССР, НРБ, ГДР, ФРГ, УНР, Франция и др. В тематично отношение докладите и съобщенията бяха разделени на няколко научни направления. Преди всичко редица доклади бяха свързани с формирането на Ю. И. Хуца-Венелин като учен славист. В този план заслужават внимание докладът на проф. В. Е. Задорожни „Историческите връзки на Закарпатието с Русия и Украйна и с останалия славянски свят: традиции, проблеми, перспективи“, съвместният доклад на проф. И. М. Гранчак и проф. Н. И. Зимомря „Ю. И. Хуца-Венелин: пътища за формирането на учения“, в които върху широк фактически материал са разкрити връзките на прогресивната интелигенция от Закарпатието с Русия, ролята на украинската интелигенция от този край в развитието на родната наука и в обществения живот на Русия, Украйна, Унгария, Чехия, България, Полша.
