балканистика

Вторият международен конгрес по балканистика се състоя в Атина от 7 до 13 май 1970 г. Макар и немного, изминалите пет години след Първия между народен конгрес по балканистика бяха достатъчни, за да се постигнат нови научни резултати в сравнителното изучаване на историята, литературата, езика, фолклора и други области от духовния живот на народите в Югоизточна Европа. Строго погледнато, такъв напредък е отбелязан в отделните клонове на балканознанието, колкото неравномерен и неравностоен да е той в областта на историята и литературата, на езикознанието и фолклора, на изкуствознанието и етнографията. Сравнително по-малки са постиженията на сравнителната литература по балканистика, за което причините са преди всичко обективни - липса на установени в миналото по-трайни традиции, погрешни насоки на буржоазната компаративистика, недостатъчен брой специалисти, които да се чувствуват свободно в историята най-малко на три от литературите в Югоизточна Европа и т. н.

Шестият международен конгрес по балканистика, който се състоя в София от 30 август до 5 септември 1989 г., бе представителен интердис142 циплинарен научен форум. В конгреса участвуваха делегации от 32 страни, бяха изнесени над 600 доклада и научни съобщения, резултат от проуч- вания в разнообразни области на историята, кул турата, изкуствата, фолклора, езиците и обще ствения живот на балканските народи. Тематиката на конгреса бе обособена в 67 секции, подсекции и кръгли маси. За първи път на подобен балкани стичен форум бе отделена самостоятелна секция за литература. Нейната работа бе съсредоточена в три подсекции, в които се обсъждаха въпроси на сравнителното литературознание, влиянието на другите европейски литератури върху балканските народи, проблемите, свързани с книжовните сре дища и пр. Литературната мисъл през средновековието бе представена в няколко насоки. Широко застъпени бяха извороведските изследвания и проучванията на ръкописното наследство. Ст. Кожухаров пред стави свой анализ на славянския текст на Парижкия стихирар, според който паметникът представя неизвестен досега най-ранен старобългарски превод на стихирара. М. Бибиков (СССР) предложи нов поглед върху гръцките източници на Изборника от 1073 г. М. Капалдо (Италия) изложи резултатите от изследването си на Милешевския панегирик. Д. Кенанов изнесе нови данни за ста робългарските преводи на изповедните молитви на Симеон Метафраст, а А. Стойкова съобщи един неизвестен факт от историята на Физиолога в старобългарската литература.