бездни

Първата си книга стихове издадох, когато бях втора година студентка. Бях лишена от острите вълнения, свързани с отпечатването на една стихосбирка. Изпратих ръкописа си до издателство „Народна младеж" по пощата от Москва. Цяла година не знаех почти нищо за съдбата на ръкописа. Повечето стихове бяха свързани с моята биография, с онова особено следвоенно време. Най-характерно от тази книга беше стихотворението „Тя и аз" - посветено на едно руско момиче, по-късно преведено от поетесата Юлия Друнина. „Тя и аз стана много популярно, беше отпечатано в няколко съветски издания и може би то най-силно събуди интереса и на другите преводачи към моите стихове. Това стихотворение беше част от мен, от живота ми. То разкриваше историческия паралел между едно българско момиче от софийския краен квартал „Красно село" едно руско момиче от московската „Красная пресня". Помня, че го отбелязаха такива поети като Ярослав Смеляков, Павел Шубин, Семьон Гуденко, Александър Коваленков, Алексей Сур ков и др. С малки изключения повечето от тези стихове бяха написани в Москва и затова сбор никът носеше естественото си заглавие „В Москва". През една от ваканциите на 1952 г. моят състу дент, поетът Димитър Методиев, замина за София и когато се върна, ми донесе вече отпечатана първата ми книга. Едрите букви на заглавието „В Москва" - бяха изписани върху слънчево-жълт фон. След първата възбуда изпитах разочарование. В книгата редакторът Николай Янков бе съ кратил най-сполучливия в моите представи цикъл с интимна лирика. Времето беше такова. Макар че стиховете от тоя цикъл бяха плахо интимни, и едва загатваха любовно чувство, стана ясно, че редакторът не се беше решил да ги остави в моята първа книга. Разочарованието наистина беше тежко. Първият ми реален сблъсък с цензурата. И главното - с чужда намеса в онова, което смятах за неприкосновено право на един автор. И Юлия Друнина много се ядоса. Да отрежат от книгата най-добрите стихове!