безмолвствующего

Новата книга на известния руски медие вист Арон Гуревич бележи поредния етап в еволюцията на неговите научни търсения. За почнал сте стандартни изследвания за социал но-икономическите отношения в страните от Северна Европа през Ранното средновековие, той постепенно се насочва към т. нар. антропологически ориентирана история, чиято главна задача вижда във възсъздаване на образите на света, присъщи на различни епохи и културни традиции. По този начин се създава візможност за реконструиране и на субективната реалност, която е била сдържание на сізна нието на хората от изследваната епоха и е определяла същността и стила на нейната кул тура. Теоретическа рефлексия на тази еволю ция са неговите статии в сп. „Вопросы философии" - „Историческая наука и историческая антропология" (1988, № 1) и „Социальная ис тория и историческая наука" (1990, № 4), в чийто контекст по-добре може да бъде разбра на и последната му книга. Практическите дей ствия на Гуревич обаче далеч изпреварват тео ретическите му размишления - първата сті п ка по избрания нов пат е направена още през 1972 г. с книгата „Категории средневековой культуры". Тя заслужено получава висока оцен ка, но авторіт и не е доволен от резултата, тій като прест здадената картина на средновековния духовен свят (ментален универсум, според терминологията на Гуревич) отразява представите само на малобройната образована прослойка. Така книгата остава в руслото на тази научна традиция, която имплицитно прие ма, че историята на културата по своята с щ ност е елитарна - твори се и е достояние само на малцина избраници.