библиография

Българският периодичен печат характерните прояви на Възраждането. Закъснял с повече от два века след Европа, той се разгръща нашироко и обхваща (осо- бено след Освобождението) целия общественополитически, икономически и културен жи вот на страната. В значителната си част дело на горещи патриоти, българският печат взема активно участие в проблемите на своето съвремие. Не е възможно да се представят борбите на Възраждането без трескавата журналистическа дейност на Караве лов, Славейков, Ботев; работата на партията - без подкрепата на „Ново време“, „Работнически вестник". Като събира в себе си творенията на най-големите български умове, изразява техни идейни търсения, стремежи, спорове, борби, българският периодичен печат е и най-сигурният свидетел за нашето минало. Ако се вземе изцяло като едно завършено дело, той дава широка, пълна и подробна картина на обществения живот в България. Не е нужно да се говори, че печатът е траен извор за научни изследвания от всякакъв вид. Ученият, погледнал към миналото, дори с цел да говори за настоя щето или бъдещето, пристъпва към перио1 Димитър П. Иванчев, Бъл гарски периодичен печат (1844-1944). т. І и II. Изд. Наука и изкуство, 1962, 1966 r. 146 дичните издания от изтеклите години като към надежден помощник.

Арнаудов, Михаил. Баладни мотиви в народната поезия - т. І, С., БАН, 1964, 400 с. Динеков, Петър. Българската народна поезия. Записки - С., Наука и изкуство, 1949, 180 с.; II попр. и допълнено издание, C., 1963. Арнаудов, Михаил. Към въпроса за творците на народната песен. Един даровит народен певец от Софийско - Изв. на И-та за л-ра, кн. IX, 1960 г. Динеков, Петър. Фолклорът и историята на българската литература - Лит. мисъл, 1967, кн. 6. Петканова, Донка. Към въпроса за връзките на фолклора с богомилството - Изв. на И-та за л-ра, кн. VI, 1958. 81-100. Чайка, Хенрика (Полша). Някои художе ствени особености на българските народни песни - Лит. мисъл, 1967, кн. 4.

Отдавна у нас се говори за необходимостта от една пълна научна Вазова библиография. Още през 1921 г. бележитият литературен историк Иван Д. Шишманов предлага да се отпусне специална премия „на тогова, който ни даде една пълна библиография на всичко, писано на български от Вазова и върху Вазова (критика, рецензии, полемики, оценки и отзиви)". Пак тогава той подчертава: „Желателно би било естествено да имаме и една пълна библиография на преводите от Вазова и на всичко писано върху Вазова на чужди езици, но това не е работа за една-две години, затова не я вписвам в реда на желаните от мене премии. " През изминалите десетилетия бяха издадени редица библиографски указатели за Вазов. Преди десетина години те бяха разгледани изчерпателно и компетентно в една специална статия на Татяна Янакиева2. При все, че даде твърде висока оценка на някои от тях в заключение авторката подчерта: „Въпреки големия брой помагала и обзори все още за Вазов не е изработена персонална биб- лиография според съвременните изисквания на библиографската теория, която успешно да служи и да облекчава научния труд на литературоведите. Съставянето на научна библиография за Вазов е задача, внушителна по своите размери. Тя може да бъде решена успешно само в тясно сътрудни чество между литературни работници и библиографи." И малко по-нататък: „Мисля, че е настъпил моментът всички заинтересувани институти сериозно да помислят по този въпрос и да предприе мат конкретни стъпки за решаването му. Иска ми се да вярвам, че следващия 140-годишен юби лей от рождението на Иван Вазов библиографите ще посрещнат с изпълнен морален дълг към неговото забележително дело. "З Пет години преди 140-годишния Вазов юбилей Народната библиотека „Кирил и Методий" издаде първия том от дългоочакваната и толкова отдавна подготвяна в литературния музей „Иван Вазов" в София библиография. В обяснителните си бележки „За характера на Вазовата библио- графия" дългогодишният директор на музея В. Вълчев разказва, че в годините непосредствено след Девети септември 1944 г. изготвянето на пълна анотирана библиография за живота и дейността на Иван Вазов било една от главните задачи и че на този етап от работата оказали съдействие проф. Роже Бернар (Франция), проф. В. И. Злиднев (СССР), научни сътрудници на националните библиотеки на Чехословакия, Румъния и на други страни; по-късно обаче настъпили някои трудности, които се отразили отрицателно върху работата над библиографията.