Бленика

Да проникнем в поетическия свят на Бленика това значи да се докоснем до светоусещането на нейната лирическа героиня, да дочуем всички нюанси в ней ния изповеден глас, да усетим дискретната красота на неподправеното и слово. Образът на една светеща от обич към света и към хората жена с умни и ласкави очи живее в тази поезия. Безразлична към блясъка, към суетната показност, тя има свои представи за ценностите, свое човешко достойнство. Бленика подхваща познатите стари мотиви за дома, за любимия, за майчинството. И то във време, когато разцъфтява ярката поетическа дарба на Елисавета Багряна (Вечната и святата, 1927), когато изказват интимните си вълнения Мара Белчева (Избрани песни, 1931) и Дора Габе (Земен път, 1928, Лунатичка, 1931). Същата година, в която Багряна издава своята втора книга (Звезда на моряка, 1932) излиза и стихосбирката „Брегове" - първата цялостна изява на Бленика. Критиката единодушно приветствува дебюта на младата авторка и което е поважно, подчертава свежата оригиналност на нейния художествен свят. С „Брегове" Бленика се представя като автор с откроен поетически облик, със своя жизнена и философска концепция, със свой изказ на онези истини - бисерни зърна“, които и поднасят разширяващите се „брегове" на нейния собст вен живот. И по-нататьк тя ще проявява в творчеството си само онези човешки качества и духовни сили, които са заложени дълбоко в самата нея. И по-нататък неотменно ще издига между себе си и живота, между себе си хората като едничьк щит сърцето си и от белезите по сърцето“ (Паустовски) ще се раждат нейните стихове. Поезията на Бленика няма художествената мащабност на Багрянината поезия, но като органически израз на друга човешка съдба, на друго поетическо виждане и чувствуване тя ни въвежда в атмосфера с лично звучене и самобитни внушения. Любовната лирика на Бленика не познава неудържимата страстна поривност, крайната нагорещеност на чувствата, както в поезията на Елисавета Багряна, но тя не познава и терзанията на ревността, на безответната любов, които изживява лирическата героиня на Дора Габе. Любовта в поезията на Бленика е светла, ликуваща радост, единение на душите, тържество на хармоничната обич. Няма да намерим тук драматизма на любовното чувство, неговите нюанси и превъплъщения, но ще усетим цялото очарование на мига, в който чувството се заражда. В монолога на лирическата героиня от цикъла „Писма“ се разкрива състоя нието на унес, на запленяване от магията на първата среща.

Нейното име може твърде бързо да се възвърне към сегашното поетическо „обращение" по редица съществени причини. До неотдавна поетесата Бленика беше сред нас и, макар да не публикуваше често, нейното присъствие се долавяше осезаемо физически, и духовно-естетически. Трябва да се изтъкне и едно друго съображение: тази авторка никога не е била център на спорове, на дискусии, на големи разговори; съществувала е в нашата предишна и днешна лирика някак си тихо, скромно, без афектации, без насилвания на вдъхновението и на перото, но тъкмо в тоя начин на реализиране и в това „скромно" състояние на нещата се открояват ценности, които имат емоционално значение за читателите, пък и владеят мислите им с дълбочината на съдържанието, което се намира в стиховете на Бленика. Без да съм привърженик на строгия хронологически ред в портретуването на който и да е писател, защото един такъв порядък в значителна степен ограничава импровизацията и „волността" на търсенията и на обобщенията, струва ми се, че за разглежданата поезия той е просто необходим и ще докаже своите предимства. Достатъчно е да се вникне в света на поетесата чрез всяка отделно издадена стихосбирка, за да се види разширяването на мотивите, да се усетят полаганите акценти, да се долови разрастването на тематично-художествения кръгозор на лиричката. И още нещо - всяка самостоятелна нейна книга е „затворила" в себе си „сепаративни" стойности, които се възприемат с удоволствие самостоятелно и които подбуждат желанието ни да надникнем и в другите публикации, за да свържем краищата и да очертаем по-обемните контури на цялото. Нека предварително изтъкна, че първата стихосбирка на поетесата Бленика, издадена преди повече от половин век, наречена „Брегове" (1932 г.), пусната само в хиляда бройки, се препрочита сега като спонтанно откровение на душата, като изповед пред обичания човек и като молитва пред живота за живот и щастие в бъд ните години. Ефирност лъха от чувствата и от цялостното настроение. Херувимска благост излъчват сдържаните, смирените интонации; разкриват се глъбини за духа и за преживяванията, наситени с нежността на спокойния, мъдрия, увлекателния образен рисуньк. Сякаш пред очите ми застава самата Бленика, непозната за мен иначе в младостта си освен от фотографии. Но беглите ми спомени от по-късно време говорят съвсем точно за нейната кротка усмивка и съсредоточена мисловност, когато съм я виждал понякога, без да съм разменял с поетесата нито една дума.... Разбирам нуждата за литературната история и за литературната критика да бъдат принципиално строги, а и с остро реалистичен поглед към фактите, когато се връщат назад в по-далечното или в по-близкото минало на литературната ни дей ствителност. Ала преди всичко друго, в едно такова завръщане би следвало да има проникновеност и дори сантиментализъм - разумен, полезен, ако искате и пре мерен, но истински.

Не е случайно, че философското стихотворение „Брегове" на Бленика, дало заглавие на първата и стихосбирка в 1932 г., влиза в цикъла „Дунавът шуми". Новите и непознати „брегове" на поетесата, които с годините разкриват своите тайнства, започват от родния Тутракан. Домът край Дунава, непосредствено и плътно слят с великата река, с плодната необозрима добруджанска земя и с дълбоко нрав ствения свят на нейните хора - всичко това непрекъснато я води към нови човешки пространства, към „незримите“ светове, към тайнствата на битието и към бляна за една страна „с миражни" брегове. Така родното с реалните му измерения като дом и род, град и Дунав, с равнината си, не е застинал живописен пейзаж, нито просто е бит. То е и път, и бряг; главно - движение, първи праг към бленувана Вселена. Това родно е най-сигурният „бряг“, чрез който се активизират миражите, бленуването по вечното и непреходно-космичното, търсенето и събирането на безценни „бисерни зърна" от мъдрост в пътя през годините. Тъкмо от него е започнало голямото въз качване към устоите на човешкото битие, към света. „Брегът" означава преди всичко блян по безбрежното; и все ново възвръщане към първоизвора. Вълните край брега на Дунава зоват към опознаване на всеки бряг; а после следва смирено, укротено завръщане към „гнездото“, откъдето се тръгва. Всички пътища, както е казал Новалис, завършват с дома — последният пристан, най-сигурният и „обетован“ бряг. От Тутраканското пристанище, от „брега“ на домашното огнище се проектират, пулсират следващите пътища към тайнствата на света - блян по необятното във всемира. Твърде съществено е това, че блянътполет не пречи, а обратно - помага да се видят прослойките и дълбоките бездни на битието чрез простите“ души на хората, които я заобикалят. Така се запазва у нея като вечен и съкровен „бряг" всичко, което носи нравственост и топлина. А та кава сплав от блян и човечност преобразява всемира у Бленика в майчински съдбовна отговорност за света - от „Брегове" до последните години на нейната творческа биография. Родната плодна земя първа и дава оная широта, мащабност и простор на философско сливане на земното и временното с вечността на безсмъртното и не преходното, при което стойностите разменят съвсем непринудено местата си - човекът е временен на земята, а тя е вечна чрез ефимерното и скоропреходното: