Дунавът и равнината в творчеството на Бленика

Не е случайно, че философското стихотворение „Брегове" на Бленика, дало заглавие на първата и стихосбирка в 1932 г., влиза в цикъла „Дунавът шуми". Новите и непознати „брегове" на поетесата, които с годините разкриват своите тайнства, започват от родния Тутракан. Домът край Дунава, непосредствено и плътно слят с великата река, с плодната необозрима добруджанска земя и с дълбоко нрав ствения свят на нейните хора - всичко това непрекъснато я води към нови човешки пространства, към „незримите“ светове, към тайнствата на битието и към бляна за една страна „с миражни" брегове. Така родното с реалните му измерения като дом и род, град и Дунав, с равнината си, не е застинал живописен пейзаж, нито просто е бит. То е и път, и бряг; главно - движение, първи праг към бленувана Вселена. Това родно е най-сигурният „бряг“, чрез който се активизират миражите, бленуването по вечното и непреходно-космичното, търсенето и събирането на безценни „бисерни зърна" от мъдрост в пътя през годините. Тъкмо от него е започнало голямото въз качване към устоите на човешкото битие, към света. „Брегът" означава преди всичко блян по безбрежното; и все ново възвръщане към първоизвора. Вълните край брега на Дунава зоват към опознаване на всеки бряг; а после следва смирено, укротено завръщане към „гнездото“, откъдето се тръгва. Всички пътища, както е казал Новалис, завършват с дома — последният пристан, най-сигурният и „обетован“ бряг. От Тутраканското пристанище, от „брега“ на домашното огнище се проектират, пулсират следващите пътища към тайнствата на света - блян по необятното във всемира. Твърде съществено е това, че блянътполет не пречи, а обратно - помага да се видят прослойките и дълбоките бездни на битието чрез простите“ души на хората, които я заобикалят. Така се запазва у нея като вечен и съкровен „бряг" всичко, което носи нравственост и топлина. А та кава сплав от блян и човечност преобразява всемира у Бленика в майчински съдбовна отговорност за света - от „Брегове" до последните години на нейната творческа биография. Родната плодна земя първа и дава оная широта, мащабност и простор на философско сливане на земното и временното с вечността на безсмъртното и не преходното, при което стойностите разменят съвсем непринудено местата си - човекът е временен на земята, а тя е вечна чрез ефимерното и скоропреходното: