Призори от Светлозар Игов

„Изгревът! Някои го виждат, защото вече са се събудили. Други - защото не са заспи вали." Две измерения на нощта, срещащи се в една точка. Двама души са будни призори, размишляват, върху белия лист се появяват думи, затворили в себе си чувствата. Всъщност двама души няма - авторът самичък посреща изгрева, но кой е той - моралистът, който не заспива, или изследователят, който става рано, за да потърси утринната свежест на мисълта? Впрочем читателят на книгата вече е разбрал отговора - изречението, с което започнах, е всъщност по-скоро реторически похват на автора, чиято помощ използува, за да формулира в ефектна поанта монолога на моралиста. Но ето още един въпрос - дали това наистина е монолог? Дали тези по-кратки или по-дълги фрагменти, афоризми, парадокси, а понякога и просто споделени мисли за лите ратурата, културата, обществото, морала, чувства и страсти, са наистина някакво послание, което авторът отправя към своя читател от висотата на своите моралистични бдения или изследователски анализ? Всъщност това означава на практика, че която и от двете роли на утринния мислител да изберем, тя все пак няма да бъде абсолютната, защото, ако това наистина не е авторитетно послание, а проста покана за съвместен размисъл в разговора, то и със сериозността на позата на морализатора или на изследователя е свършено. А може би това е и целта?