чуждо

Съвременното състояние на рецепцията на славянските литератури у нас се определя от общите промени в динамиката на българската култура, но то има и своя - славянска" - предистория. С изключение на руската, възприемането на останалите славянски литератури почти винаги ебило продължава да бъде опосредено от превода. Като материализирано взаимодействие между две лингвистични, литературни и в крайна сметка - културни реалности, преводът е, от една страна, тяхно специфично отражение, а, от друга - явление със собствена, вътрешно обусловена биогра фия. Но за изграждането на един относително по-пълен образ на преводната литература от славянски езици е необходимо да се вземе предвид - като трето измерение - и читателското възприемане на превода, което се явява косвено възприемане на оригинала. Та нали тъкмо това „трето измерение" осмисля дейността на преводача! За съжаление поради липса на сериозни социологически и статистически изследвания пред ставата ни за него е откъслечна, което неминуемо води до стилизация на търсения образ. И все пак, макар и стилизирана, триизмерността е пожива и по-благодарна за моделиране на един кра тък отрязък от времето,

Възрожденскалt ни литература е едно завършено пространство, последното завършено литературно пространство, което притежаваме, защото с началото на следосвобожденска та ни книжнина, с Вазов. Величков, Михайловски и пр., ние встъпваме в етап. на който. спорел мен. все още сме свидетели. Какво значи .. завършено литературно пространство"? Имам предвид етап от литературата. в който можем ла кажем, че всичко окончателно е било и с който съприкосновението не бихме определили като литературно т. е. npш.>.нcmtu'l/0 или естетическо а. по-скоро като душевно, историческо. етническо и т. н. Можем за по-голяма плътност на представата да го определим като затворен джоб или ниша в литературата, или пък като кристално кълбо - независимо от конкретния образ. ние днес сме тия, които обикалят отвън и наблюдават, ровят. анализират. трактатизират нещо, което през миналия век е било неловършено явление, поток. Като възможно най-актуалното завършено литературно пространство у нас, възрожденската книжнина с изследвана. сортирана и структурирана .иаксu.\mЛI/0 добре: следоватс.Jно. структурата, която И с критически създадена. максимално J\Обрс съответства на структурата. която тя сама по себе си има и представлява. Но както често става в случаите, когато нещо е описано, ще си говорим най-вече за несъответствията. Структурата на възрожденската ни книжнина изглежда разбита и рехава. пълна с най-хаотичен материал, случайно вмъкнат оттук и оттам и създаващ впечатленис за нестроен хор от единични гласове. Това между другото е и точно така. Но че същевременно е завършена структура разбираме о_т самата реакция на слсдосвобожденската ни литература към нея: видните и мъртви прелетавители сс възвеличават, но пряката приемственост сс утаява между средните и низшите литературни слоеве, между периодиката на Блъсков и драмите на Халжистанчев. както и в някои инерциовни движения на по-значителни автори, нисатели и преди, и след Освобождението. Тъй или иначе, абсолютно затворена структура няма. Завършената структура е всъщност силно завишена кристализация на иначе поточни явления и тюt1 крис;rализация. ако нс друго, откроява параметрите, довели до образуването и.

The article is a theoretical examination of the modern Bulgarian vision about West (Europe) as a legitimizing instrument in the native/nonnative art debate in the Bulgarian cultural context after World War I. The analysis is focused on critical and culture-scrutinizing articles published in Bulgarian periodicals in the 1930s which display the ways of perception/resistance to the west European cultural standards. Studying the relationships between native (taken as cultural traditions) and European (understood as „high norms" and criteria for commensurability) the paper discusses the parameters of the above-mentioned debate, which played an important role in Bulgarian cultural life in the next years and became an important issue of Bulgarian national self-vision and self-perception.