цялост

Сред по-рано представените цикли от разкази на Йордан Йовков "Женско сърце" и "Ако можеха да говорят", хетерогенни по композиционна структура, повестта "Жетварят" има ясно изразено и назовано пространство явяващо се като фон на фабулата. Тя не прекрачва обстановката на Люляково2, а мрежата на топонимите от съ-изобразеното пространство е крайно оскъдна. Дори само на тази основа може да се твърди, че почти не съществува пространство, алтернативно на представеното. Корелат на тази черта на обстановката са няколко образа, чието собствено пространство е извън тази обстановка: Рамаданов, Рада, Радулов, Витанов, анонимните търговци на вълна, анонимните "господа" от града и турци-жетвари от Делнормана (тур. "гъста гора"), странствуващи в търсенето на работа по Добруджа. Следователно това е такова място в пространството, в което се съществува или кьм което се домогва. В качеството си на такова то притежава статуса на определен център, чието назоваване насочва към значението на целостта -- физическа и метафизична. Топонимно опространствено значение на метафизичната цялост срещаме в три произведения: в повестта "Жетварят" -- село Люляково, в цикъла "Вечери в Антимонския хан" -- село Антимово, в романа "Чифликът край границата"-- село "Антицино или просто Антица", създадено на мястото на чифлика на Манолакц.

This text examines the specific life of Karavelov’s “Russian” belletristic works in Bulgarian and within a Bulgarian readership. It traces the implications of the premise that even outside the book Stranitsy iz Knigi Stradanii Bolgarskogo Plemeni (Pages from the Book of the Sufferings of the Bulgarian People”), substantially edited as they are in their Bulgarian translation, the individual works which are published on the pages of the Svoboda newspaper exhibit the author’s desire for completeness, accomplished in potentia in the shadow of the book. It is the present writer’s endeavours to describe the fresh justification for a search for over-textual completeness not only in a metamorphosis in the optics which serve to regard Bulgarian life but also through the structuring of the texts within the framework of the newspaper. The text discusses a special case of Karavelov’s book-desire.