Йордан Йовков — „Жетварят". Изобразено пространство и метафизична цялост

Сред по-рано представените цикли от разкази на Йордан Йовков "Женско сърце" и "Ако можеха да говорят", хетерогенни по композиционна структура, повестта "Жетварят" има ясно изразено и назовано пространство явяващо се като фон на фабулата. Тя не прекрачва обстановката на Люляково2, а мрежата на топонимите от съ-изобразеното пространство е крайно оскъдна. Дори само на тази основа може да се твърди, че почти не съществува пространство, алтернативно на представеното. Корелат на тази черта на обстановката са няколко образа, чието собствено пространство е извън тази обстановка: Рамаданов, Рада, Радулов, Витанов, анонимните търговци на вълна, анонимните "господа" от града и турци-жетвари от Делнормана (тур. "гъста гора"), странствуващи в търсенето на работа по Добруджа. Следователно това е такова място в пространството, в което се съществува или кьм което се домогва. В качеството си на такова то притежава статуса на определен център, чието назоваване насочва към значението на целостта -- физическа и метафизична. Топонимно опространствено значение на метафизичната цялост срещаме в три произведения: в повестта "Жетварят" -- село Люляково, в цикъла "Вечери в Антимонския хан" -- село Антимово, в романа "Чифликът край границата"-- село "Антицино или просто Антица", създадено на мястото на чифлика на Манолакц.