обърната наопаки (Бележки за постструктурализма)

В днешно време заниманията с теория на литературата не изглеждат кой знае колко важни и своевременни. Тези занимания като че ли не само престанаха да са модер.,:и, но пред очите ни губят последните остатъци от научен престиж, а на всичко отгоре им се отрича познавателната стойност и по-широкото приложение. Изключение правят опитите да се запазят досегашните позиции на литературната теория и нейният собствен кръг от интереси. Ето как ни обясняват положението все по-многобройните противници на теоретическите занимания: "Теорията не е нищо друго, освен опит за бягство от практиката. Всъщност тя е наименование за различните начини, чрез които хората се стремят да се поставят извън практиката, за да я управляват отвън. Нашето твърдение е, че никой не би могъл да се постави извън практиката и че теоретиците трябва да положат максимум усилия, за да си свършат работата докрай." 1 Създаването на вярна теория - твърдят други - не е възможно. Освен това, убеждават ни трети, създаването на теория не е наложително , а би могло да се каже, че е и нежелателно. 3 В контекста на така многопосочните разсъждения същата тази теория на литературата, която през последните десетилетия безспорно спечели авторитет и позиции, благодарение признаването на литературознанието за самостоятелна дисциплина, сега трябва да бъде изоставена, да остъпи пред практиката и интерпретацията, пред историята на литературата, или, иначе казано - пред естетиката.