Списание 'Тексти друге' или как да се играе в новата пиеса

Българските полонисти или по-скоро теоретици на литературата навярно помнят появилото се през 70-те години списание .,Тексти", издавано от Института за литературни изследвания на Полската академия на науките, чиято роля бе водеща в областта на теорията на литературата още от предишното десетилетие. Редактирано от Януш Славински, списанието се славаше с доброто си реноме и поддържаше нестихващ интерес не само сред полонистите в Полша. Списанието беше търсено, четено и очаквано, въпреки че тиражът му не беше от най-ниските, а в най-добрите периоди достигна 2000 броя. Лесно е днес да се пише за него в приповдигнат стил, когато списанието е вече исторически факт, но в онези годин~ то не бе помилвано от т. нар. политически и бюрократично-административни фактори. За старателния надзор и всекидневен тормоз биха могли да разкажат много самите редактори. Все пак с родилни мъки то излизаше, след непрекъснати усилия списанието приютяваше не само различни методологични концепции, но и личности. определяни като дисиденти със съответните им възгледи. По време на военното положение, през 1982 г ., то бе забранено и ликвидирано. Осем години по-късно Януш Славински характеризира методологичната ориентация и облик на .,Тексти" с присъщото на себе си и на цялата редакция красноречие (вж. "Тексти друге", 1990, бр. 1), че в дискурса на списанието .,се среща определен шеговит елемент". чиято роля се свежда до изграждането на критическа дистанция срещу господствуването на структуралистично-семиотичната методология и главно срещу универсалния И език. Едновременно с това списанието не оставаше чуждо на алтернативни на структурализма идеи и концепции - пхсихоанализа, херменевтиката на Хайдегер, Дерида. Бахтин. теорията на рецепцията.