Декоративната

И в литературния живот не са редки случаите, когато дадено явление, непобрало се в определена предварителна схема, се определя като особено или нетрадиционно. Така се гледа на творчеството на Николай Райнов веднага след като то става културен факт. Перифразите „призваният пръв модерен писател“, „най-смелият и най-решителният представител на модернизма у нас“ днес звучат почти като реклама. Те са все още само публицистичното отреагиране на новото художествено явление. Аналитичното му обосноваване обикновено се отлага: „...за това е рано още да се говори: ние нямаме литературен критик, който да изнесе отговора на тези питания.“ Общото становище на критическото четене през 20-те и 30-те години е добре изразено в констатацията на Ив. Радославов: „Линията на развитие на българската белетристика се счупва за пръв път.“. Разглеждано като културно-исторически феномен, творчеството на Н. Райнов подкрепя и в никакъв случай не коригира приетата представа за културния процес тогава. Но естетическата му мисия в периода, когато е най-актуална и има градивен смисъл, остава неясна. Това налага актуализиране на „питанията“ по отношение на творчеството му и общото място на всички направени опити за отговор — стилът. Никой не определя стила на Н. Райнов като друг, освен като декоративен. Но само да се изредят характеристиките му на индивидуален почерк, не е достатъчно. Необходимо е той да се разгледа като вариант на естетическите търсения на обществено-културното мислене през 20-те и 30-те години у нас; да се види причината за появата на декоративния стил като общохудожествено явление, доловена от Н. Райнов чрез теоретическите му концепции и индивидуалната му художествена система. Контекстът би могъл да се разшири до значителни идейно-художествени движения от световен мащаб, по-точно — до идеите и практиката на сецесиона, възникнал в края на миналия век и развит широко в европейската култура на ХХ век. Но това би означавало прехвърляне на вниманието от процесите в националната култура към влиянията от световната. Те, разбира се, се отчитат, доколкото става дума за обща духовна атмосфера и за някои авангардистки „жестове“ в поетиката на декоративната проза.

The paper examines Chavdar Mutafov's theory of modern art, based on the concepts of style, subjectivity, spirituality and synthesis, and explores the connections between the avant-garde artist and W. Kandinsky (as regards the concept of spirituality in art and the synthetic art), V. Voringer (on the matter of abstraction and sensation), L. Curtius (about ideoplastic art) and H. Barr (concerning the metaphor of the inner eye). Mutafov's aestheticism emphasizes the dynamics of stylistic processes such as impressionism, aestheticism, expressionism, primitivism and the arrival at a brand new objectivity - banal art as a revision of expressionism. At the heart of Mutafov's artistic experiment lies the thesis of art's duality - a synthesis between the decorative and the banal.