дела

През месец юли 1986 г. Съюзът на преводачите в България прие Програма за изпълнение решенията на ХІІІ конгрес на БКП. Една от съществените точки в програмата се нарича „Критиката на превода - синтез на идеология и културна политика". В раздела се говори колко необходимо е бързо да се издигне качеството на критиката на превода, защото именно по този начин ще се утвърдят още повисоки идейно-художествени критерии. за Съвременната обществено-политическа реалност всекидневно ни показва, че е дошло време революционни дела във всички области на социалистическия живот, че трябва да се намират новатор ски решения за назрелите обществени и културни проблеми, да се създават и прилагат нови практически подходи. В докладната записка на другаря Тодор Живков „Някои съображения във връзка с Януарския пленум на ЦК на КПСС и с по-нататъшната работа за провеждане на стратегическия курс на Българ ската комунистическа партия" се казва: „Идеологическата работа ще бъде съвременна и действена, ако подеме проблемите на преустройството и утвърждава новото в различните сфери на обществения живот", и още: „Нам сега е нужна не самоцелна критика, а критика пеленасочена, тясно свързана със задачите на преустройството, критика, която улеснява преустройството, набелязано от Тринадесетия конгрес." Повече от ясно е, че вече не можем да се самоуспокояваме и разхвалваме, да се радваме на полууспехи. Длъжни сме в атмосфера на гласност, на творческа непримиримост да прилагаме нов стил на работа, нови изисквания към творците от нашия съюз. Тук ще си позволя да припомня още един цитат, този път от неостаряващата реч на др. Тодор Живков пред XVI отчетно-изборна конференция на столичната организация на Димитровския комунистически младежки съюз (от 14 март 1969 г.): „Критиката винаги е била и ще бъде - до построяването на безкласовото комунистическо общество - инструмент на борбата, която се води между класите, за идейно-политическо ръководство на литерату рата и изкуството. Ето го най-точното предназначение и на критиката на превода. Но дали го помним, дали го следваме във всекидневната си творческа практика? Доказателство за огромното значение, което ръководството на СПБ придава на критическото творчество, е стриктното изпълнение на приетата през 1985 г. Програма за развитието на критиката на преводната литература и на преводаческото из куство. Само положителни неща могат да се кажат за работата на постоянната съюзна комисия по критиката, която направи много както за идейното и художественото израстване на критици-личности, така и за разширяването на територията за тяхната обществена изява. Но без съмнение това все пак е на чалото на пътя. Много от критиците на превода сами стесняват кръга на интересите и задълженията си. Дори в обсъжданията, които прави секция „Теория, история и критика“, по-често ще чуем сериозни разговори по въпроси от терминологията, лексикологията, а оскъдните думи, отделени за критиката, не рядко носят отпечатька на шаблона, Добре знаем, че повечето от младите критици няма къде да печатат своите рецензии, че много наши вестници и списания отказват да се занимават с преводна литература. Остава ни да се вълнуваме какво ще се появи в колонките за нови книги на в. АБВ", да следим рецензиите в списанията „Панорама“ и „Факел". Но тези публикации се покриват само с представата ни за оперативна критика“, един безкрайно важен поджанр, който обаче не може да се отъждествява с много образието, характерно за онази критика на превода, която е нашата стратегическа цел.