Другоселци

Затворен и мълчалив, общува с малко хора, със здрави навици, които му доставят удоволствие, като няма кой да ги разваля. Здрави навици в бита, общува нето и писането.u В естеството на нещата е такъв човек да се упойва от устойчивото и да отбягва променливото. В устойчивото той може да провери и да наблюдава обикнати жизнени начала. Родил ли се е Йордан Йовков с тази нагласа, от рождение ли я носи? Може да се отговори утвърдително, ако се повярва на късните спомени на връст ници от жеравненските отделения, от котленското класно училище, от софийската гимназия и от школата за запасни подпоручици в Княжево. Те си го спомнят меч тателен и романтичен. В спомените им навярно натежава представата за писателя Йовков - как иначе да си го спомнят. Ала има и други сведения. Младият учител в добруджанските села бил душа на компаниите, бил общителен и жизнен, поня кога искрящ от хумор, бил влюбчив и ревнив. Изгряващият писател, обгорен от войните, чувствително откликва на надеждите и сътресенията на живота край него. Зрелият писател, обгорен от още войни, от битови несгоди в Добрич, Варна, Букурещ и София, бил и свадлив, понякога издребнявал. Трудно свързвам едно и друго от спомените за него със снимките му. В тях виждам очи на сърна и черти, меки, проницателни; нетукашни. Няма човек, който да не събира противоречиви черти и за когото да не свиде телстват противоположно. При Йовков противореченето не е драстично, но повече от драстичните противоречия предизвиква мислите ни. То засяга писателството му в неговия принцип, в основанията. Засяга го щастливо - съставките на про тиворечието не се оборват. Те се допълват във високия смисъл: едното като аналог на другото. Т Удивен от неговата хуманистична, романтична и мечтателна, както казват, проза; от култа му към красотата, към патриархалния ред и патината на живота, както казват; от неговата смирена поза на колене пред своя народ, както казват, - все по-вече ме зачудва това плюс нещо друго. Това в огледалото на друго. Само това, което казват за Йовков, не е дори половината от истината. То е полуистината за него. Тя е съобразена с едната страна на творенията му и го вкарва в общи матри ци. Тази студия ще им се противопостави, без да влиза в спор. Противоречията у Йовков имат свойството на взаимно осветяване и корекция, на превключване от един в друг свят, на среща. Двете страни са, да кажа отсега, индивидуалният човек и колективната общност, личният и колективният език, индивидуалната и народната култура. От точката на тяхното стълкновение-прев ключване Йовков наблюдава живота. Животът за него не се изчерпва с онова, което ни заобикаля, което познаваме и осезаваме. От необичайната си позиция, която не може да си позволи всеки, той наблюдава неговата отсамна и отвъдна страна. Неговата сегашна и глъбинна основа.