80 години от рождението на Камен Зидаров

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме

    Писатели от ранга на Камен Зидаров респектират с продължителния си жизнен път, с многолетното си творческо развитие, с неугасващите творчески пориви. Жизнен и пълнокръвен талант, той свърза своето име както с лириката, така с театъра, създаде пиеси, които в нашата социалистическа драматургия изпъкват сред най-значителните и върхове. Създателят на „Царска милост“, „Иван Шишман", „Калоян“, „За честта на пагона" и др. е кръвно свързан с народната съдба и своя роден край и затова темите и сюжетите, които разработи, носят подчертан национален оттенък, налагат се с богатото и плодотворно разкриване на образи и конфликти, с обществената си значимост. Свидетел и пряк участник в големи исторически събития, Камен Зидаров винаги се е стремял да намери онези трайни проблеми, които отразяват съдбите на ярки герои, на силни и волеви личности, отстояващи националната си чест и доблест, разкриващи богатството на моралния стоицизъм и духовната красота. Активното присъствие на този неспокоен художник в нашата литература не може да не породи интерес към неговата фигура, към своеобразието на дарбата му. В редица от по-късните си мемоарно-публицистични книги, като „С Асен Разцветников в живота и поезията“, „Звезди от голямата плеяда", два тома, „Броеница на времето" и др., Камен Зидаров пресъздава моменти от своя труден, но изпълнен с много дръзновение живот, отразява познанства и дейност, осветлява търсенията си като поет и драматург. Изключително обаятелен и привлекателен е той и като събеседник. Речта му е благозвучна, изпълнена с много дълбок и съдържателен размисъл, с лек хумор. В предложените страници, откъс от литературна анкета, оживяват спомени от детството и младостта, от творческия свят на Камен Зидаров. - Какво знаете за Вашето раждане, разказвали ли са Ви кога и как е станало това събитие? - Аз съм роден на 16 септември (стар стил) 1902 г., към залез слънце, а денят от седмицата е бил сряда. Понеже не е имало удобства, майка ми ме е родила в избата, но нашата изба е широка и много чиста. Акуширала е майката на моята майка - баба Гина Тодорова Тихчева. Родена е в нашето село Драганово, Великотърновски окръг, от големия род на Тихчевци, тя е била известна билкарка, акушерка, баячка. Много разбираше от билки. Но една от най-големите и работи село беше акушерството и тя е акуширала на много родилки. Също така леку ваше много болести. B Моята майка и баба ми твърдяха, че аз съм се родил целият обвит в було и баба ми казваше: Това дете ще има голям късмет. Това е, което по-късно съм научил за моето раждане.

    Ключови думи: между, жизнената, правда, духовния, устрем

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Известно е, че задачата на критика е преди всичко да разбере, а после да обясни. Неговата цел над всички други цели и съображения е да вникне в един нов темпе рамент, да опознае един нов дял от живота, отразен в литературното дело, да раздвижи въображение и мисъл у сериозния читател. Ако интелектуалните фактори при критическото вникване се противопоставят на спонтанно продуктивното при твор чеството, оттук все още не следва, че критика и изкуство, наука и поезия стоят някаква непримирима вражда. Последното обстоятелство важи в пълна сила Иван Радоев независимо от това, какви форми приемат отношенията между автора критиката. От момента, когато Радоев по силата на външни обстоятелства и вътрешни предразположения овладява чувствителността си, за да осмисли прежи вяното, той открива творческата, т. е. критическата, мисъл и започва да търси форИ B за на мите, които могат да я сродят с продуктивното настроение: мисловната лирика, документалната пиеса, драматургичната сатира, есето, философския фрагмент. Между тези жанрове достойно място заема и литературната критика, както това показва публикуваната наскоро анкета на М. Гарева. Импресионист и безсистемен във възгледите си, понеже не пише последователна теория или история, Радоев издава дълбок усет за реалната стойност на произведения и личности и подсказва изследователя не една плодоносна идея. При такава нагласа на съзнанието естестна да вено е той да иска не толкова защита, колкото безпристрастно разбиране, което налага вкусове и идеи, неприсъщи на неговата природа. Без да се стреми да из- не черпи всички проблеми, свързани с творчеството на този наш автор, настоящото изследване поставя въпроса за индивидуалната логика на личността и за нейните духовни търсения, разглежда зависимостта между личното аз и произведението, както и приноса на автора за развитието на новата ни литература в тематично и формално отношение.
    Ключови думи: духовния, свят, Иван, Радоев