емиграция

Досегашните научни изследвания разглеждат различни проблеми на румъно-българските -социално-политически, икономически и културни отношения, но няма обстойни работи върху преводаческата дейност. В настоящата статия ще се опитаме да представим дейността на българската емиграция в Румъния за издигане културата на своя народ чрез преводи през периода от началото на ХІХв. до Освобождението. Българската интелигенция, емигрирала в Румъния, е следяла с особен интерес социалния живот в гостоприемната страна. Същевременно българските революционери, намиращи се у нас, са имали възможността да се снабдяват с оръжие, да образуват чети за борба против Турското робство. Също така те са имали възможност да образуват комитети, дружества, орга низации и т.н., често пъти следвайки румънските образци. Били са в тясна връзка с румънски, руски или сръбски политически дейци. Българските емигранти са имали възможност да развиват в Румъния и културна дейност: да създадат театър в Браила, който е имал тесни връзки с румънския театър, да издават редица вестници и списания на български език или двуезични (на български и румънски) или пък на френски, да публикуват пак на български език художествените творби на своите големи писатели или различни книги - общокултурни, със социално-политически характер, учебници, 5 също така преводи от чужди езици на български, речници, разговорници и т.н. Всички те са отпечатани в румънски или български печатници, намиращи се в нашата страна в различни градове. Така например в Букурещ са съществували 28 такива печатници, в Брашов - 9, в Арад 1, в Браила - 7, в Гюргево - 3, в Плоещ - 1, в Ръмникул-Вълча - 1, Тимишоара -2, в Тулча 1. Въобще българските емигранти намират у нас благоприятна атмосфера, за да развиват ши рока културна дейност, докато в България цензурата на турската власт е била извънредно строга; труден въпрос е било не само отпечатването, а дори самото снабдяване с книги, излезли в други страни. Много български книжовници са се опитвали да създадат печатници в Самоков, Плов див или в други градове, но са срещали големи препятствия от страна на гръцкото духовенство или на турската власт. 7

Първоначалният замисъл на тази работа предвиждаше да се изследват статиите на проф. Пьотър Михайлович Бицили върху творчеството на А. С. Пушкин с оглед на един новооткрит ръкопис на професора за характера на Пушкиновия роман. Заниманията с атрибуцията на ръкописа постепенно изместваха акцента от частичното към едни по-мащабни литературно-исторически и компаративистични контексти, в които този нов текст провокативно се вписваше, подсказваше преоценки на утвърдени становища, предлагаше възможности за неочаквано обединяване на противоположни и противоборстващи интерпретативни подходи. Казано по друг начин- частното изведнъж съвмести привидно нееднозначните импулси на изследователските интереси: проучванията върху съдбата на руската литературна емиграция в България чрез творчеството на един от най-значимите И представители се съчетаха с компаративистичните изследвания върху историята на българо-руските литературни връзки в литературно-исторически и теоретичен план. И още нещо. Проучванията върху историята на руската емиграция в България - представители, творчество, институции, общуване и пр. - са още в начален стадий. Липсващата възможност за позоваване на иследователска традиция неизбежно наложи информационно да се разширява текстът, което обуславя и фрагментарността на изложението.

В Нобеловата си реч полският поет Чеслав Милош казва, че за него патрон на емигрантите си остава Данте, но оттогава досега значително се е увеличиЛо количеството на Флоренциите. Историята не само на полската, но и на славянските литератури като цяло е белязана с многобройни емиграции, защото политическата история на славяните пък е белязана с много войни и робсТва: българската държава е била "разпусната" за цели пет века, по същото -време няма-ни. Сръбско, ни Хърватско, нито Чешко, а гордото полско кралство бива изтрито от карrата на Европа с помощта на Русия (чети Екатерина Велика), Прусия и Австро-Унгария за около сто и петдесет години. Да попаднеш в пределите на просветената Австро-Унгарска империя далеч не е толкова лошо, щом така или иначе ще е, но нашият късмет е балкански, той винаги е работил по-особено ... Изключително важния за по-късното славянско Просвещение деветнадесети· век българите прекарват в пределите на една империя, която вече се разлща и от християнски книги, просвета и учение въобще не се интересува, понеже голямата арабско-ислямска култура, създадена много по-рано и по други земи, не е има!Ла нищо общо с човешките маси,· изсипали се на Балканите. Всичко това ни е добре извее'qlо, припомняме си го, защото славянските емиграции- са епизоди от дълъг процес .. · ... Още ~огато полското кралство било разделено на три части през втората п~ ловина на осемнадесети век и така изкарало целият деветнадесети, то си имало същото добро геополитическо място, каквото си има днешна Полша. Имало си и могъща ренесансова култура, която поробителите не че не са опитвали да затрият (натискали поляците да ги русифицират и германизират и още как!), но поне след всяко въстание, което непримиримите поляци вдигнали, имало къде да бягат: в интернационалната столица Париж! След прочуюто Януарско въстание от 1831 г. в Париж се събрал цветът на поЛската интелигенция, за да изработи онзи изключителен подарък за европейската култура, наречен ВЕЛИК ПОЛСКИ РОМАНГИЗЬМ. Авторите са от "четата",:наречена по същия начин: ВЕЛИКА ПОЛСКА ЕМИГРАЦИЯ: Адам Мицкевич, Юлиуш Словацки, Зиrмунт Крашински, Циприан Камил Норвид. Акомпанимент: Фредерик Шопен. · Така поляците получаВат своя Париж, който играе важна роля в първата част на нашето изложение; а българите -своя Букурещ. По същото време сме имали и своя Цариград с българската патриаршия и с големите си просветители. Справка: "Българският Великден или страстите българскИ" на Тончо Жечев. Ирония на съдбата или историческа неизбежност? Нашите просветители в устата на Вълка?