ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 39-70

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    В своето многовековно развитие българската литература винаги е общувала с духовно-интелектуалния живот на съседни и по-далечни страни. Още в ранното средновековие, IX-XIV век, най-видните български книжовници, опознавайки и богатата византийска литература, създават произведения, послужили като основа за формирането и на други славянски литератури, утвърждават се като важен фактор в общоев- ропейската цивилизация. През епохата на националното ни възраждане процесите на културно-просветно, идейно-естетическо взаимодействие стават все по-интензивни разширяват своя обсег и съдържание. Макар да са живеели при най-неблагоприятни условия, българските възрожденци са търсели и използували всяка възможност за сродяване с различни в тематично, идейно, жанрово отношение чуждестранни съчинения. Формиращото се постепенно национално съзнание и самопознание, усилията за създаване на нова национална литература просвета, култура, се съпътствуват и с едно все по-неумолимо осъз наване на необходимостта от използуване на завоюваното от други народи. Рецепцията на чуждото придобива все по-разнообразни форми. Наред с интензивното превеждане, която дейност се утвърждава като определена линия в националния книжовен живот, появяват се и критико-оценъчни отзиви, проблемни статии в които се обосновава нуждата от усвояване на чуждия опит, сочи се ползата от четенето на произведения, създадени от други народи през една или друга историческа епоха, кои то биха могли да стимулират творческата енергия на българите за създаване на своя национална книжнина, за народностно себепознание. Бележита е в това отношение статията на Нешо Бончев от 1873 г. „Класичните европейски писатели на български език и ползата от изучаване на съчиненията им". На както той, така и неговите съвре менници Петко Славейков, В. Друмев, Л. Каравелов, Хр. Ботев нееднократно обосновават и предупреждават „кое и как да се превежда“, какви следва да бъдат ръководни те критерии при този род книжовна дейност, за да може чуждото да влиза във все поголямо съзвучие с конкретните потребности на народа ни, да стимулира народност ното самопознание и културното възмогване, а и да насочва към националноосвободителни пориви, към по-високи нравствено-хуманитарни идеали.
    Ключови думи: Михаил, Арнаудов, Рецепцията, европейската, литература, Литературна, наука
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 3-15

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Когато през 40-те години на миналия век книжовници като Васил Априлов, Георги Пешаков, Анастас Кипиловски, Неофит Рилски и още неколцина техни съвременници популяризират с възхищение българистичните проучвания на Юрий Венелин и неговите горещи симпатии към българите, посвещавайки му от такава позиция стихове, отзиви, много съдържателни приписки и похвални текстове в свои писма и трудове, наслагват двете основни критико-оценъчни линии на българската венелиада: патриотично-романтичната и научно-изследователската. Обикновено разминаващи се, двете линии още тогава се изявяват успоредно и се преплитат със своите същностни черти - патосът на първата определя концептуални елементи на втората, а характерни за тази втора линия разработки се открояват по-ярко посредством романтично-патриотичните виждания на книжовниците, които откриват Венелин за българското културноисторическо съзнание. Като следствие на това възторжената ода на Пешаков за Венелин придобива известност заедно с промислените характеристики на Априлов, Киниловски и Неофит Рилски, за да бъде неотстъпно цитирана в почти всички последвали публикации за Венелин (чак до наши дни) като интегрална част от знанието на българите за Венелин.
    Проблемна област: Езикови и литературни изследвания
    Ключови думи: делото, Юрий, Иванович, Венелин, българските, хоризонти, европейската, славистична, балканистична, литература, втората, Четвърт
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 50-59

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме

    Темата за ролята на гръцката книжнина като посредник между българската култура и Европа присъствува оше в първите изследвания на българските учени след Освобождението. В усилията си да проучат явленията в културния и идейно-политическия живот на българското обшество през XVIII и XIX в. изследователите се изправят пред задачата да дадат оценка за ролята на гръцката култура и българо-гръцките културни взаимоотношения през тази решаваша за българите епоха. Иван Шишманов прави първите стъпки за преодоляване на наследените от романтичната историография митове, един от които е мнението, че Цариградската патриаршия провежда отколешна системна политика за елинизиране на българите и че гръцките училиша и книжнина играят изцяло отрицателна роля в духовния живот на българите. В студиите си, посветени на К. Фотинов, И. Добровски, Н. Бозвели и Н. Рилски, Ив. Шишманов разкри множество страни от положителната роля на гръцката книжнина за българите като посредник между тях и Европа 1• За обогатяването на представите ни за ролята на "гръцкия канал" допринесоха много изследванията наЙ. Иванов , Б. Пенев , М. Арнаудов , В. Пундев5 и в по-ново време М. Стоянов , А. Алексиева , Н. Аретов

    Ключови думи: гръцкия, канал, Общуване, българите, европейската, култура, Случаят, Константин, Фотинов
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 28-33

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме

    Това заглавие признава две свои несъвместими изкушения, първото от които се крие в знаменитата Хайдегерова метафора, според която езикът е дом на битието. Тя също търпи изкушенията на разрастването: така онтологизираният език може да бъде прочетен и в Ницшевия "Заратустра" като наглед на възврата: "вечно се гради все същият дом на битието", и в Курса по обща лингвистика на Сосюр като наглед на невъзвратимостта: "Езикът напомня за дом, ... но тези, които живеят в дома, знаят само едно негово устройство." Разбира се, нашата редукционистка синтагматика съвсем умишлено попречна на този текст да се превърне в самодостатъчно разсъждение върху магистрални перспективи на европейската мИсъл и концептуалните разбягвания на нейните привидни синонимни. Ще споменем само това, че Хайдегер сигурно няма да се съгласи със Сосюровата абсолютизация на синхронизираната в настояще структура, а пък Борхесавите безсмъртни ще са забравили езика и ще живеят в домове, чиято архитектура е изродена и невъзможна. Съзнанието за множественост на езиците и за множествени състояния на езика пък ще накара Витгеншайн във "Философски изследвания" да мисли езика като град, в който едновременното не е еднородно - и този наглед ще бъде въодушевено цитиран не другаде, а в "Постмодерната ситуация" на Лиотар, и т.н.

    Проблемна област: Езикови и литературни изследвания
    Ключови думи: Архитектите, Една, метафора, метаезика, европейската, литературно, приказка
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 72-102

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    The first question pertinent to the subject of this study is: Did Auerbach and the other great Romance philologists work with a European consciousness and presuppose a common European horizon for their literary and linguistic studies from the very beginning? Or was this European consciousness formed gradually as a result of personal and social cataclysms? I was led to the conclusion that in addition to the First World War, the threat of another military conflict in the 1920s, mostly between France and Germany, also influenced the way part of the German Romance philologists rethought their academic pursuits. My purpose here is to find the main motive why Auerbach chose to use the non-disciplinary term "European philologists" and what he meant by that. I argue that Auerbach's European consciousness as a historical entity was formed in the 1920s, but his exile turned this consciousness into a standpoint. The second question is about the symbolic geography of European culture in the works of Auerbach. The synonymous use of Europe and Abendland distinctly reveals Auerbach's dual, both unifying and divisive, understanding of the identity and symbolic geography of European culture. If we accept the opinion that Europeans have been represented by Romance literatures for centuries, then the tasks of Romance philology as a European philology will become clearer and the cultural geography of Europe narrower. The cultural and historical identification of Europe and Abendland after the Second World War solidified the already existing division of Europe into two blocs. Literary history and philology divided Europe the relevant political doctrines did. The humanities also contributed significantly to the creation of values and attitudes, and an study of the former from this perspective gives us additional reason to assume that the agreement on the division of Europe after the Allied victory was not based solely on strategic interests.
    Проблемна област: Литературни изследвания
    Ключови думи: европейската, филология, Ерих, Ауербах
Subscribe to европейската